Позамислих се.
— Как да предам съобщението, без да ми пръснат главата — или хората на Корил, или вашите?
— За него вие ще имате грижата. А на нашите хора ще трябва само да кажете паролата — „Дирене в мрака“. Всички магове по градчетата, както и по-високопоставените ще я знаят, макар че няма да са информирани за значението й. Така никой няма да ви очисти случайно, а вестта бързо ще стигне до Синода.
— Ако Корил толкова го бива, непременно ще научи поне думите на паролата…
— Разбира се, но каква полза ще има от това? Ако някой от привържениците му реши да я използва, сам ще се напъха в клопката.
Тази част от плана започваше да ми харесва.
— Какви са способностите му да бърка в главите на другите? Няма ли да ме провери тихомълком, когато попадна на негова територия?
— И сам е достатъчно силен, за да ви стори каквото си поиска. Това е причината разговорът ни да продължи толкова. В момента създавам защитни механизми във вашето съзнание, които ще му попречат да види каквото и да било.
— Но нали ще ги забележи?
— Е, да, при повечето хора би се настроил много подозрително. Но с вас, три години сте бил подложен на непрекъсната психообработка. Виждам колко хипноблокади са ви натрапили. Затова няма да се впечатли особено от още няколко. Ето причината вие единствен да сте подходящ за задачата.
Най-сетне чух приемливо обяснение. Естествено психозащитата, на която се натъкна Корман, бе плод на моето обучение и манипулациите в клиниката на Сигурността, само че магът нямаше как да се досети за това. Щом не успяваше да проникне през блокадите, явно не можеше и да ми насади още някое внушенийце.
— Добре, дотук разбрах всичко. А какво ще правим със Зала?
— О, вземете я! И се постарайте да научите колкото можете повече за нея, особено за другото й „аз“, което сигурно ще се прояви все някак.
Засмях се.
— Ама че занимавки сте ми приготвили! За Бога, та аз бях обикновен администратор! Изведнъж искате от мен да се превърна в опитен шпионин, за да се справя с най-могъщия човек на планетата, че и с агентка на Конфедерацията в добавка!
— Не сте длъжен да се съгласите — невъзмутимо напомни Корман. — Признавам, че не сте особено добре подготвен за подобни занимания. Вярно, имате съвършено прикритие и остър, твърде интересен ум. Всъщност помните ли добре предишната си личност?
Постарах се да потреперя убедително.
— О, да, помня го добре…
— Бил сте майстор на заблудата, водил сте за носа най-печените ченгета години наред. Не сте чак толкова невинен профан, за какъвто се представяте.
Престорих се, че се колебая.
— И все пак ще трябва да избирам вярното решение на всяка крачка. Само един гаф и най-вероятно ще се простя с живота си…
— Така е — потвърди нехайно магът. — Но помислете какво друго ви остава. Първо, можете да откажете веднага. Ще подбера друг кандидат и ще пратя Зала с него или с нея. Ще изтрия от паметта ви целия разговор. После ще ви натикаме в някоя дупка на север и ще си прекарвате чудесно, докато събирате реколтата по полето. Ще бъдете в пълна безопасност. Можете и да приемете. Тогава или ще ви убият, или изведнъж ще се превърнете в човек с невероятно високо положение — дясна ръка на Еолия Матузе и Синода — за да се възползвате от всички облаги на предстоящите промени.
— Или пък наистина ще се присъединя към Корил — напомних намусено.
— Не пропускам тази възможност, само че защо ви е? Ако победите, ще бъдете сред най-влиятелните, но на първобитен свят. Най-вероятно ще остареете, изтерзан от безсилието си, или пък ще загинете в някоя глупашка акция срещу Синода. Ако не виждате, че Корил няма с какво да ви съблазни, значи и без друго сте безполезен за мен.
Кимнах енергично.
— Добре, ваш съм. Нямам голям избор, пък и така ще се отърва от скуката.
Корман се усмихна благо.
— Знаех си, че ще вземете правилно решение. Но запомнете — никога и в нищо не подценявайте Корил и в никакъв случай не опитвайте сам да се разправите със стареца. Дори не си помисляйте да притичате при нас с някакви сведения, ако той е наблизо. Самотен човек е безпомощен срещу него. Ще бъдат необходими усилията на целия Синод, за да приключим с дядката веднъж завинаги.
— О, имам намерение да оцелея — уверих го искрено.
Усмивката на мага стана зловеща.
— Лакош, ако ни издъните, смъртта ще е най-доброто, на което можете да се надявате. Сега ще махна бариерата и ще продължа да задавам баналните въпроси. Никой, дори моите помощници, няма да подозира за съществената част от разговора. По-късно всички ще бъдете разпределени и ще тръгнете още утре, рано сутринта. Пътуването е дълго, но се надявам да ви се стори занимателно. Щом пристигнете в Бурже — градчето, което ви определихме — ще попаднете под крилото на Тали Кокул, местния маг. Той е свестен човек и ще ви ориентира в обстановката, но изобщо няма да го посвещаваме в замисъла. Така е по-добре, защото искаме вие да наблюдавате отблизо и него, и чираците му. На тях не вярваме, а всеки е надарен с такава сила, че въображението ви едва ли ще я побере.