— Няма да забравя.
Внезапно загубих представа къде съм, макар и само за частица от секундата. Дори не трепнах… ала вече чувах разговорите на другите в залата.
— Мисля, че имаме предостатъчно работа за опитни администратори като вас — делово изрече Корман. — Можете да се върнете при групата.
Не забелязах никакви признаци някой да е прозрял през наложената от мага илюзия. Е, неколцина се подсмихваха многозначително и си припомних, че във всички разговори имаше скрити за останалите минути. Питах се дали и на тях е предложил същата задача. Не ми се вярваше… освен ако сред нас имаше още хора, особено подходящи да се вмъкнат под кожата на Корил. Едва ли магът би заложил само на един шпионин.
Оглеждах скришом Зала и отново си казах, че наученото за нея звучи невероятно. И все пак… Конфедерацията също нямаше навика да слага всички яйца в една кошница. Ако изобщо съществуваше нещо вярно в подозренията на мага, щях да попадна в твърде любопитно положение. И аз жадувах да зърна… другата Зала.
Нахраниха ни, после се отдадохме на безделие — убивахме времето с простички игри, дремехме или седяхме, зяпайки безцелно фоайето. Подхванах приказка на няколко пъти, но или подпитвах прекалено изтънко, или другите не искаха да споделят какво са обсъждали с Корман. Накрая се озовах до Зала в един ъгъл.
— Как мислиш, сега какво ще ни правят? — попита тя. Вдигнах рамене.
— Ами сигурно ще ни намерят някаква работа.
— Знаеха, че не съм се занимавала с администрация — неспокойно промълви тя. — Каквото щат да разправят, ама получават досиетата ни. Онзи — важният, ми каза, че тук нямало начин да върша същото като преди.
— Не се тревожи. Всичко ще си дойде на мястото.
— Дали ще ни разделят? — не мирясваше Зала, погълната от дребните си страхове. — Не искам да ме откъснат от теб.
— Ще видим — отвърнах кротко, макар да знаех предварително какво ни очаква.
След два-три часа Корман се върна, развял някакъв бележник. Пак се настани на креслото си, прехвърли няколко листа и ни огледа. Ние чакахме смълчани. Зала изглеждаше много уплашена и така ми стискаше ръката, че пръстите ми едва не изтръпнаха. Забелязах, че и други са неспокойни, докато на някои явно не им пукаше. Твърде интересен за отбелязване факт…
Магът ни извикваше по имена, макар и не в предишния ред. Съобщаваше определените ни градове и какво занятие са ни избрали. Най-сетне стигна до мен и Зала, махна ни да отидем при него и двамата. Горката ми ръка сякаш попадна в клещи.
— Парк Лакош, вие сте бил планетарен администратор, значи имате богат и полезен опит, само че тук няма да разполагате със свръхкомпютри и многобройни служители. Ще мине време, докато свикнете с местните условия, затова ще започнете от по-ниско стъпало. Градчето Бурже на югоизточния бряг наскоро загуби счетоводителя си. Ще се занимавате с четири гилдии и двадесет и една фирми. Ще имате неколцина подчинени, които ще ви запознаят с подробностите. Вслушвайте се в съветите им, докато се обиграете.
— Няма ли да се сърдят, че аз им се изтърсвам на главите, вместо някой от тях да получи работата?
— Е, може и да се помръщят, но едва ли ще е задълго. Те са местни хора и се задоволяват с малко. Свикнали са да правят каквото им се казва. Ако се държите добре с тях и уважавате способностите им, ще ви приемат с отворени обятия.
— Звучи оптимистично — уверих го искрено.
— А вие, Зала Ембуей, сте голям проблем за нас. Нито четете лесно, нито се оправяте със смятането. Най-доброто, което бихме могли да ви предложим, е сервитьорка или камериерка. Вероятно сте много способна в организирането на забавления, но не можете да направите нищо без роботизирани помощници. Значи тук уменията ви на практика са безполезни. Колкото повече умувахме, толкова по-ясно ни ставаше, че няма да ви е лесно дори в някой бар или хотел. Ще трябва тепърва да учите елементарни неща.