Усещах как момичето се разтрепери. Беше й неприятно да чува такива думи за себе си, но нямаше как да възрази.
— Значи най-логично би било — продължи Корман — да ви пратим на полето. Рязката промяна обаче също няма да ви се отрази добре без определен междинен период, а и идвате от Външния свят, тъй че нищо чудно да всеете смут в умовете на другите работници.
Тя го зяпна недоумяващо, но аз се сещах за какво намекваше. Работягите са си най-добре, ако не подозират колко е скапан животецът им. Започне ли Зала да им пълни ушите с приказки за чудесата на Конфедерацията, ще настръхнат, защото вече им е ясно, че няма как да се измъкнат от своето примитивно и еднообразно всекидневие. Току-виж, осигурила още бунтовници под знамето на Корил…
— Е, Зала Ембуей, какво да ви правим? — въздъхна магът.
— Аз… не знам — отвърна момичето толкова жално и потиснато, че всички я изгледаха със съчувствие.
— Боя се, че най-подходящият вариант е отдавна забравен в света, откъдето и двамата произхождате — продължи той равнодушно. — Ако Лакош няма нищо против, предлагам ви да станете негова съжителка.
Тя ахна; дори и аз самият трепнах.
— Съжителка ли?… — промърморих объркан.
— Да. И на мен ми е неудобно да го обсъждам, защото всъщност става дума за истинско робство. Ще бъдете абсолютно зависима от Лакош. Ще живеете с него, а той ще ви осигурява подслон и храна. В замяна ще се научите да се грижите за домакинството му — готвене, пране, шиене. Мнозина от жените в градчето охотно ще се позанимават с вас. Освен това ще чистите кабинета му и ще вършите всичко друго, което той пожелае. Ако се наложи, може да се включите в прибирането на реколтата по искане на някоя от фирмите.
Тя го гледаше смаяна.
— И по какво ще се различавам от обслужващ робот?
— Аз също не виждам особена разлика — въздъхна магът. — Само че тук просто нямаме роботи. Иначе май ще трябва да бъдете експериментален обект.
Сега Зала ми се стори съвсем смачкана.
— Експер… ще си правите опити като с животно?!
Корман кимна сериозно и се обърна към мен.
— Приемате ли?
Май добре се насадих. За всеки друг такава присъда би изглеждала невероятно унизителна и безчовечна… но, наистина, какво можеха да измислят за нея?
— Ъ-ъ… ако тя е съгласна, аз не съм против.
Магът се втренчи в момичето.
— Трябва да решите.
— Искам да тръгна с Парк, но не знам ще мога ли…
Корман се ухили до уши, направи фокуснически жест и показа шишенце с червеникава течност. Подаде й го.
— Най-старият вълшебен дар в историята на магията. Ако решите да тръгнете заедно, качете се в стаята си и щом останете насаме, вие, Ембуей, изпийте това. Вкусът е приятен, питието няма с нищо да ви навреди, но много ще ви облекчи живота.
Тя изгледа недоверчиво шишенцето.
— К… какво има вътре?
— Отвара. Омайно биле. Просто се погрижете да сте сами в стаята, когато го изпиете, най-добре точно преди лягане.
Неочаквано около мен и мага отново се спусна непроницаема завеса от мрак.
— Наистина ли е любовно биле? — подсмихнах се.
Той също се изкикоти.
— Ако аз или вие го изпием — не. Разредено сиропче. Но на нея ще й подейства безпогрешно, защото тя вярва. Щом го погълне, ще се активизират схемите на микробите, които съм подготвил в мозъка й.
— В кой от двата? — не се сдържах да попитам.
— Да, може да стане много интересно — промърмори мъжът, преструвайки се, че не долавя моя сарказъм. — Емоционалните центрове и хормоналните механизми са в старата, нека я наречем животинска част на мозъка. На теория би трябвало да й подейства независимо от всичко… надявам се. Но не разчитайте на това. Ако другото съзнание е надарено колкото подозирам, ще потисне всякаква емоционална реакция. — Той помълча. — Погрижете се все пак да го изпие. И… късмет!
— Ще ми потрябва — изсумтях.
Но не се тревожех излишно. Досега ми вървеше както не смеех и да си мечтая. Ако можех да им вярвам, подозираха, че друг изпълнява моята роля. И точно мен натовариха със задачата да следя предполагаемия агент. Освен това направо ме натикваха в ръцете на потенциален съюзник — Корил. Вече се виждах част от местната съпротива, опираща се на огромна мощ. Имах и шанс да се добера до набелязаната жертва — Еолия Матузе, като неин довереник. По дяволите, как мога да се проваля в такива приказни условия!