Чиновниците в канцеларията проявяваха искрено дружелюбие и ми помагаха с желание. Щом ми обясниха тънкостите и започнах да разбирам как трябва да подхванем нещата, открих колко умело е замислена наглед примитивната система за разплащане. Имахме калкулатори и дори компютърчета със слънчеви батерии, но основните сметки правехме на ръка в хартиени таблици с големина на чаршафи.
Зала също се приспособи посвоему към новото си житие-битие. Някои жени я научиха да разпалва дървата в печката, без да си изгори ръцете или да предизвика пожар, показаха й и как по-лесно да се справя с домакинството. Нищо сготвено не траеше дълго в адската жега, затова тя ходеше да купува продукти всеки ден и дори започна да се пазари доста умело.
Най-много я поразяваха изделията на разнообразните гилдии в Бурже. Нищо в досегашния й живот не я бе подготвило за прозрението, че дрехите се тъкат и шият, като всяка се измисля предварително. Наблюдаваше смаяно как ръцете на грънчарите постепенно придават изящна форма на съдовете върху въртящото се колело, как грънците излизат с красиви шарки и глазура от пещта. И двамата се изненадахме от наличието на истинско изкуство в уж първобитните занаяти. Тук предметите имаха някакво особено качество, недостижимо при конвейерно еднообразие.
Бях зает повече време, отколкото предполагах в началото, защото трябваше да пътувам непрекъснато до фирмите, да се срещам с техните счетоводители, за да обсъждаме плановете, да наглеждам всичко и да измислям нови, по-ефективни начини за вършене на работата. Не живеехме прекалено охолно, тъй като постъпващите в моята сметка пари трябваше да стигат за двама. Но Зала отново показа колко е загрижена за нашето благоденствие. Научи се да тъче и се присъедини към мъжете и жените, които правеха великолепни одеяла, покривки и какво ли не още. Продаваха изделията си на гилдията срещу точно определена цена, после моята канцелария се грижеше да им намери купувачи из цялата планета.
Кореняците в Бурже се държаха приветливо и открито с нас. Всички изглеждаха сравнително доволни от всекидневието си. Стараехме се да не ядосаме никого, особено след като видяхме неколцина от прокълнатите и преобразените. В града прокълнатите се набиваха на очи, защото не бяха чак толкова изпаднали, та да се махнат далеч оттук. Изкривените стъпала, изсъхналите ръце, грозните белези по лицето веднага изпъкваха в свят, където микробите на Уордън така умело пазеха носителите си, че повърхностните рани зарастваха за часове, а отрязаните крайници регенерираха.
Не ни радваше особено фактът, че толкова много от съседите ни са способни да налагат заклинания, нито откритието, че можеш да си купиш проклятие на пазара. Една корава и надарена бабичка, седнала кротко зад сергията си, вдигна рамене, щом чу въпроса ми, и отвърна, че й падат по-дребни пари, отколкото на умел тъкач, но пък тя не ламти за много.
Далеч по-стряскащ беше видът на преобразените, макар моите подчинени да ме увериха, че такава магия не е по силите на самоук. Мнозина сред тези странни създания бяха бивши чираци, сами вкарали се в беля — психиката им не издържала и разсърдили Кокул или някой още по-могъщ. Новите ни познати потвърдиха, че градският маг наистина е най-добрият в околността. Всяка фирма обаче ползваше услугите на свой майстор в занаята и точно тези своеобразни надзиратели допринасяха преобразените да се множат. Стараеха се да угодят на желанията на началниците си, затова с лекота раздаваха наказания и награди. Постоянно ме измъчваше желанието да узная нещо повече за магическата сила, но нито ми оставаше време, нито някой прояви готовност да се заеме с обучението ми.
Често виждах например двуметрова жаба да си седи на скалите под града и да пуши дълги и дебели пури. Е, дотогава нямах представа как изглеждат истинските жаби тук, но тази много приличаше на картинките в моите детски книжки.
Имаше и други — наполовина хора, наполовина странни твари. Сигурно съм срещал и напълно преобразени, в които просто не съм разпознал някогашните същества с човешки облик. Само че те не стъпваха в градчето, а и хората ги отбягваха, ала въпреки това си набавяха по някакъв начин необходимото. Как иначе двуметровата жаба щеше да пуши пурите си? Дочух, че дори имало малка колония преобразени на един вдаден навътре в морето нос, но не познавах никого, който да е бил там.
По-често срещах преобразени по земите на фирмите. Работниците в тях бяха напълно зависими от прищевките на големите шефове и техните магове и чираци. Бях в Гръмохълм, откъдето доставяха дървесни трупи и целулоза, когато за пръв път се заприказвах с такъв страдалец. Проверих сметките им и реших да се върна пеша в имението Санрот — средището на фирмата. Денят ми се стори по-хладен от обикновено, а и усещах, че имам нужда от повече ходене, защото прекалено се заседявах зад бюрото напоследък. Тогава се натъкнах на нея.