— Нали имат и защита — напомних му. — Доколкото чух, това е особено важна част от предполагаемата им сделка с Четиримата владетели.
— Не е изключено да си прав. Знам ли… Вярно, тъй и не научих нищо за миналото на Мора, но това не е нещо необичайно в Диаманта. Да не говорим пък за представлението, което изнесе накрая…
— Чудовището ли?
Тали кимна.
— Успя ли да го разгледаш подробно?
— Ами не. Твърде бързо стана. Спомням си само многоглавия дракон. Май главите бяха три.
— Четири, при това доста се различаваха помежду си. Едната изобразяваше гущер, втората — грамадно насекомо, третата — морски звяр, четвъртата смътно мязаше на човешка. Виждаш ли някакъв скрит смисъл в това?
— Не се сещам за нищо.
— Харон, Лилит, Цербер, Медуза. Жив символ на Четиримата владетели на Диаманта.
Подсвирнах.
— Дори в толкова напечено положение…
— Да, Мора едва не ритна камбаната. Единствената причина да не го препекат беше, че се махна навреме от подиума. Още след първия — за нещастие неточен — изстрел. Мушна се сред тълпата, после го изгубих от поглед. Прикри се с такова непроницаемо заклинание, че не можех да го отлича от жертвите.
Озърнах се неспокойно.
— Значи може и сега да е сред нас.
— Съмнявам се. Само той е способен да ръководи преследването, а и да докладва на властите. Освен това не би могъл да заблуди Корил, значи е безсмислено да се промъква насам. Не се тревожи излишно… И все пак шоуто беше първокласно. Ей, като заговорихме за представления, ти как се сдоби с това телце?
Разказах му набързо.
— Ясно. Да му се не види, мислех си, че ще ти стигне разсъдливост да останеш в градската управа, затова изобщо забравих за теб! Твърде зает бях да се пазя от стрелбата и да търся Мора. После се заплеснах да помагам на бегълците.
— А как ме позна още в първата секунда?
— По уа… тоест подредбата на микробите в мозъка ти. У всекиго е уникална. Нямаше как да забравя твоята, защото бяхме в една и съща сграда месеци наред.
— Тали, това заклинание наистина ли е вечно?
Той спря и ме изгледа.
— Нищо не е вечно, особено на Харон. Само че е много по-лесно да добавяш, отколкото да махаш, ако разбираш какво искам да кажа. Когато налагаш заклинание за преобразяване, предаваш цяла поредица указания на микробите в тялото на жертвата. После те се захващат да свършат възложената им работа. Извличат енергия от някакъв външен източник, макар още никой да не го е открил. Превръщат я във вещество, често с изумителна бързина, и така постигат промените.
— Да, но нали се променя не само формата? По дяволите, сега ми е нужен много по-здрав гръбнак — и го имам! Храносмилателната ми система е приспособена към потребностите на тялото. Да не споменавам, че пазя равновесие по коренно различен начин… и още милион дреболии, за да оцелее новото същество, в което се превърнах. Няма човек, способен да се сети за всичко това. Ами че за такова преобразяване едва ли ще стигне и цяла биомедицинска библиотека, свързана с най-добре оборудваната лаборатория!
— Искаш ли да чуеш истината? — попита ме той сериозно. — Предупреждавам те, това казваме далеч не на всекиго.
— Искам, разбира се!
— Просто ние самите нямаме и най-смътна представа за същността на процеса. Микробите явно научават основните неща от други като тях по планетата. Искат и получават информация по напълно неразбираем за нас начин — не забравяй, че това все пак е чужда форма на живот! Онова у теб, което те сближава с бунхарите, изглежда е копие на устройството на истински бунхар, предадено по неизвестен ни канал. Понякога дори усещаме тези информационни потоци. Само че какво става, ако липсва пълно съответствие, или както в твоя случай — трябва да се съчетае човек с бунхар… това е вече друго нещо. Самите микроби на Уордън не мислят. Повече приличат на машина, очакваща да бъде програмирана. Невъзможно е да имат съзнание, дори ако предположим, че всички съставляват единен организъм. Без команди са напълно пасивни.
Само кимах и запомнях. Накрая реших да се върна към по-тревожните лично за мен въпроси.
— Значи щом веднъж съм преобразен, няма мърдане…
— Горе-долу. Промените в теб са протекли за твърде кратък период, но за да бъдеш върнат в предишното състояние, ще са необходими много изтънчени манипулации и ще мине поне година. Първо, ще трябва да отнемем „дома“ на допълнителните милиарди микроби в теб, а инстинктът им за оцеляване е твърде силен. Второ, излишната маса трябва да се махне по някакъв начин и обикновено отново се превръща в енергия. Една дребна грешка или небрежност от бързане и… бум! Мъртъв си. Преобразяването е несравнимо по-лесно. Мисля, че сега се налага да се заемем поне със стабилизиране на състоянието ви. И при теб, и при Дарва заклинанието започва, образно казано, да се разнищва. Скоро ще загазите още повече.