— Как ще пътуваме?
— С корабите вече си имахме проблеми. Войниците не пропускат да проверят пътниците, освен това над океана постоянно кръжат въздушни патрули. Справяме се засега — нямат пълен списък с имената на заговорниците, да не говорим пък за описания на преобразени, но въпреки всичко става бавно и опасността е голяма. Вас ще изведем по въздуха. Боя се, че по малко грубоват начин, но по-добър няма…
Прехвърлянето ни се оказа повече от „грубовато“. Едрите ни туловища бяха напълно неподходящи за напъхване в кабината на гърба на дългокрил, но нищо не пречеше някой от тези зверове, опитомен и управляван от маг, да се спусне и ни сграбчи с грамадните си лапи.
Макар и двамата да бяхме леко упоени за този цирков номер, пак си беше най-ужасното сътресение в живота ми. А и не вярвам на някого да му е особено хубаво, докато прекосява океана в ноктите на крилато чудовище. Изтръпвах, докато се реех над безкрайната водна шир и си представях как дългокрилът ни изпуска, само защото го е засърбял търбухът и иска да се почеше.
Не ми олекна и няколко часа по-късно, когато се добрахме до Гамуш. Тук небето беше червеникавооранжево, облаците имаха странни сиви оттенъци. Виждаше се дори светилото на системата Уордън — как напичаше само! Телесната ни температура се качваше или спадаше според средата, в която попадахме. Вече се питах колко още можем да издържим, преди кръвта ни да кипне… И беше невероятно сухо! Пясъчните дюни се простираха, докъдето ни стигаха погледите.
Спомням си, че отново и отново проклинах света, на който бях попаднал: на север и на юг — тропически джунгли, по средата — опърлена пустиня.
И все пак дори по тези места имаше живот. В далечината се стрелкаха наглед безкрили цилиндри, но никой не посмя да ни доближи, за да го огледаме по-добре. Сетих се, че някакви твари трябва да има и в пясъците, иначе с какво се хранеха местните господари на небето? Само че през цялото време не видях дори едно дръвче, храстче или животно.
Накрая тупнахме доста тежко въпреки старателната предварителна подготовка. Никой дългокрил не би успял да излети отново от такова място, затова звярът само се спусна възможно най-ниско и се зарея мудно в горещия въздух. Пътниците от кабината — хора или не по-едри от тях други същества — се разпръснаха с парашутите си на цял квадратен километър. Нямаше значение, че скачат за пръв път. На Харон дори счупените кости зарастваха за броени дни.
Посрещнаха ни няколко мъже и жени в плътни жълтеникави роби и широкополи шапки. Успяха набързо да съберат десетината непохватни парашутисти.
— Как си? — загрижено ме попита Дарва.
Опипах се.
— Понатъртен и опарен от пясъка, но иначе добре. Много съм жаден. А ти?
— Също. Да видим сега къде ще ни водят. Тук си е истински кошмар.
Трудно ми беше да не се съглася с нея, макар че и онова, което на Харон се смяташе за нормално, не ми изглеждаше самата прелест.
Един от мъжете носеше списък. Провери ни набързо по имена, остана доволен и ни събра нагъсто в падинка насред пясъка, която наглед не се отличаваше от околността. Посрещачите се огледаха, почакаха малко… и най-неочаквано всички започнахме да потъваме.
Колкото и да се стреснах, нищо не можеше да ме шокира истински толкова скоро след полета в ноктите на дългокрил. Когато потънах до устата, просто задържах дишането си и продължих надолу.
За миг ме прободе страхът от задушаване, но тутакси усетих хладен полъх по краката си и се досетих, че навлизаме в голяма подземна кухина. Щом главата ми се освободи, изплюх песъчинките, разтърках очи и се огледах.
Е, този път вече действително се стъписах — намирахме се в огромно празно пространство, подобно на чудовищен хангар за космически кораби, грейнал под, най-съвременно промишлено осветление. Навсякъде деловито щъкаха много хора. Най-силно ме потресе изобилието на машинарии — все едно отново бях попаднал в цивилизованите светове!
Нашата групичка стоеше върху прозрачна платформа, спускана полека от устройство като огромно бутало. Вдигнах глава и хлъцнах. Очите ми не откриха нищо, което да крепи грамадния покрив, състоящ се привидно само от пясък. Недоумявах как го бяха сътворили — дали чрез манипулации на микробите или с помощта на някакво чудовищно силово поле. Поне ми стана ясно защо всемогъщите магове на Харон и техните още по-страховити съюзници, пришълците, не бяха намерили досега убежището. По дяволите, аз също нямаше да се справя със задачата, дори животът ми да зависеше от това!