Щом доближихме пода, посрещачите ни смъкнаха робите си и ги захвърлиха на платформата. Един поглед към останалите наоколо стигна да се убедя, че тук никой не прекаляваше с дрехите. Питах се как ли ще свикнат с голотата нашите съмишленици, израснали в строгата унитарианска общност.
Към нас пристъпи жена в лекарски одежди.
— Вие ли сте двамата със склонност към пълно преобразяване? — попита направо. И щом кимнахме, продължи: — Аз съм доктор Исим. Елате с мен, моля.
Тръгнахме към широк отвор на тунел и вървяхме в него поне стотина метра. Стигнахме до голяма стая с широки постелки на пода.
— Веднага ще започнем лечението — заяви Исим. — Иначе ще ви мъчи липсата на прясно месо, да не споменавам по-сериозните проблеми. Нека всеки от вас седне на една от постелките.
Спогледахме се, вдигнахме рамене и я послушахме. Лекарката отстъпи към стената, взря се в лицата ни и опря пръсти в слепоочията си. Стори ми се, че дори изпадна в лек транс. Вече познавах тези похвати за съсредоточаване, но сега наистина се учудих. Бързичко ни подхванаха…
Тя стоя неподвижно няколко минути и усетих как нейните микроби на Уордън се свързаха с моите. Започна да ме мъчи гъдел в цялото тяло, изведнъж ми се мярна видението, че съм се озовал под невъзможно точен микроскоп. Дарва май изпитваше същото. Накрая лекарката кимна и започна да мърмори нещо в малък диктофон, който не бях забелязал досега.
— Лимик! — подвикна, щом свърши с бележките.
Влезе младеж в същата униформа. Жената явно бе решила да не губи никакво време, защото дори не ни запозна с него.
— По шест литра от номер 40 за всеки от тях — нареди тя безцеремонно.
Младежът кимна, излезе и след малко се върна, понесъл два големи съда с прозрачна течност. Беше ми приятно, че ни доближи без да трепне и дори без да ни изгледа с отвращение.
— Изпийте колкото можете — настоя доктор Исим. — Това е вода, от която много се нуждаете в момента, с някои добавки в нея.
Изобщо не се затрудних да погълна всичко. Май имах бездънен корем.
— Кокул ни изпрати предварително изводите си — обясни Исим, щом свършихме. — Постарал се е. След малко ще се почувствате сънливи и отпаднали. Не се борете с това състояние. Ако не подхванем нещата както трябва от самото начало, може само да ускорим нежелани процеси. Досещам се, че сте прегладнели, но засега ви искам с празни стомаси.
Лекарката излезе, а Дарва каза:
— Не съм срещала по-студен човек. Държи се, все едно сме две буци кал!
— Аз пък съм виждал мнозина като нея. Не се наежвай. Такива хора почти винаги знаят какво правят. Не забравяй, че искат да ни помогнат. Отпусни се и ги остави да си вършат работата.
Използвахме някои от упражненията, на които ни научи Тали. Не след дълго успяхме да изпаднем в състояние, подобно на дрямка. Все още съзнавахме какво става, но ни беше толкова спокойно и хубаво, че от нищо не ни пукаше. Горе-долу така бях се чувствал, преди старицата да ме преобрази.
Отсрещната стена трепна и изведнъж стана прозрачна. От другата й страна беше Исим с още двама мъже и три жени, всички седнали пред някакви пултове.
Започна се. Нямаше странни слова и неразбираеми ритуали. Виждах и усещах как невероятно съсредоточен поток от въздействие чрез микробите на Уордън протича от хората в другата стая към нас. Беше заслепяващо, всеобхватно и след секунди те вече контролираха напълно съзнанието ми. Долових, че неволно се съпротивлявам, последва кратко премерване на силите, защото Тали ни беше научил как да се предпазваме донякъде от такова влияние.
Успях да извия полека глава и въпреки замайването се вторачих в Дарва. Не изпитах нито шок, нито погнуса, просто зяпах, без да ме интересува какво става. Тя сякаш губеше очертанията си, преминавайки бързо през различни състояния. Знаех, че с мен се случва същото. Горната част на тялото й наедряваше, ръцете й се скъсиха и като че се сливаха с главата, която също придоби съвсем друга форма.
Микробите в нас, подпомогнати от примитивните животински равнища на мозъците ни, се бореха срещу лечението, като ускоряваха започнатите промени. Превръщахме се в същински бунхари… Имаше и нещо по-лошо — трупахме все повече маса в доскоро човешките половини на телата си, от която нямаше да се отървем лесно. Капанът на преобразяването — причината връщането към човешкия вид да е почти невъзможно!