Засмях се.
— Мисля, че и сегашните са прекалено много.
— Така е — съгласи се той и стрелна с поглед доктор Исим.
— О, извинете — сепна се тя. — Парк, Дарва… Този господин е Тулио Корил.
Настръхнах от вълнение. Корил! Най-после!
Исим се обърна към невидимия за моите микроби мъж.
— А това е доктор Думония от Цербер.
Малко ни затрудняваха вратите, предвидени за доста по-ниски същества, пък и таваните все ни пречеха. Дарва успя да си удари главата още на излизане от залата и аз мигновено се намръщих от болка. Скоро се уверихме, че лекарите не бяха говорили празни приказки, когато ни предупреждаваха. Каквото и да усещаше някой от нас, мигновено го предаваше на другия. Дреболия, която обаче можеше да се превърне в опрян до гърлото нож. Надявах се разстоянието да облекчава поне малко положението ни — все пак протичащата между микробите енергия не беше с безгранична мощност.
— За уа вие сте едно — напомни Исим. — Ще трябва винаги да внимавате. Тази връзка си има и добрите страни — ако държите един на друг, ще изпитате непознати за останалите приятни мигове.
Веждите на Дарва се извиха и тя се усмихна лукаво. За това не се бяхме сетили, но май наистина ни очакваха чудесни открития.
Заведоха ни в просторен кабинет, в каквито се разполагат големите шефове — с приемна, секретарки и каквото още се полага. Не пропуснаха да ни огледат от главата до петите. Щом влязохме, възползвахме се от удобството да имаме опашки. И без това никой не правеше кресла за гиганти. Просто се подпряхме и се отпуснахме.
Корил се настани зад голямото си бюро, Думония седна до него. Доктор Исим не дойде с нас. Искала да се подготви, за да ни изследва подробно, трябвало и да се погрижи да ни настани някъде. Предложи някой да ни подреже косите, както и моята брада, но ние я помолихме просто да ни намери необходимите принадлежности — нямаше смисъл друг да се качва на стълба, за да свърши тази работа…
Отначало Корил се вторачи мълчаливо в нас. Сетне промълви:
— Знаете ли, превърнахте се в знаменитости тук.
— Не се и съмнявам — отвърнах аз. — Важното е, че сме живи и все още с човешки разум в главите. Очаквам с нетърпение да разгледам това великолепно място. Изумително е!
— Заслугата до голяма степен са пада на нашия мил доктор — той кимна към Думония. — Грижи се да получаваме своя дял от произведеното на Цербер, а и да се научим да го използваме. Но досега не беше ни навестявал лично.
Докторът кимна и се засмя.
— Време беше, защото в целия Диамант предстоят значителни промени. Не остава много до решителния сблъсък. Трябваше да уговоря лично с приятелите си какво ще правим. Признавам, пътуването се оказа много поучително и… забавно.
Гледахме го недоумяващо.
— Не знам за какво говорите — измънках след малко. — Нима има нещо общо между ставащото в Диаманта и нас?
Двамата пак се спогледаха и Думония въздъхна.
— Само преди три дни Марек Крийгън, Владетелят на Лилит, бе убит.
Сърцето ми сякаш пропусна един удар и Дарва се обърна разтревожена.
— Какво?! — възкликнах, без дори да помисля, че възбудата ми се предава и на нея.
Дребосъкът от Цербер закима.
— Макар да е станало донякъде случайно, инцидентът е щял да бъде невъзможен без намесата на убиец, изпратен от Конфедерацията.
Не можах да прикрия чувствата си. Значи съм успял! Тоест… все някой го е направил. Надявах се моят двойник на Лилит да си е изиграл успешно ролята.
— С гибелта на Крийгън — продължи Думония — Владетелите бяха лишени от онзи, който замисли сделката с пришълците. Трябва да призная обаче, че той умееше да се предпазва и от нежеланите обрати, затова почти нищо не се променя съществено. И без това основният му помощник — Кобе, се занимаваше с подробностите. Напълно споделя целите на покойника, макар да му липсва неговото въображение. Все пак ударът беше тежък. Аз пък се надявам, че след броени месеци, може би дори седмици, ще направлявам всяко действие на Владетеля на Цербер. Рисковете не са малки, но съм предвидил няколко възможности и мисля, че ще успея. Пропуснах да ви кажа, че съм личният психиатър на Владетеля.
Разкикотих се.
— Че вие струвате колкото цяла армия!
— Де да беше вярно — промърмори докторът и в гласа му се прокрадна умора. — За щастие на Харон имате подготвена и добре снабдена съпротива, макар и вашите проблеми да не са леки. Един… маг — нали така ги наричате? — спомена, че според вас пришълците се намесват пряко в делата на тази планета. Погрижил се е нашият приятел Корил да научи за догадките ви и много ни се иска да знаем дали само сте си измислял или подозренията ви са основателни.