— Бил ли си някога в Алтън? — попитах. Трип тъжно се усмихна.
— Не. Никога не съм имал причина да ходя там.
Кимнах. Помълчахме малко.
— Понякога — рече Трип, — си мисля, че би трябвало да отида, да се поогледам, да видя местата, по които тя се е разхождала, ходила е на училище, имала е приятели.
Той се втренчи някъде покрай мен към тавана. Далеч под нас на пресечката на Стейт Стрийт и Конгрес имаше движение, туристи търсеха мястото на Бостънската сеч, минаваха таксита. Тук горе нямаше и следа от всичко това. В офиса на Трип човек със същият успех можеше да се намира на най-високия връх на Хималаите, що се отнася до шумовете, които чуваше.
Внезапно поклати глава.
— Но какъв смисъл би имало да правя това? — попита той.
Имаше нещо сюрреалистично в тъгата му. Приличаше на незавързан и понесен от вятъра балон, без посока, носещ се над филцовата повърхност на живота.
— Колко добре познаваш сенатор Стратън? — попитах.
— Боб е скъп приятел. Поддържам го от години. Той беше също така и добър приятел на Ливи, помогна й да я назначат за учителка, сигурен съм. Въпреки че никога не го е споменал.
— Вие с жена ти добре ли се разбирахте? — зададох въпроса неочаквано за него.
Трип ме зяпна, като че ли му бях предложил да му продам френска пощенска картичка.
— И ме питаш за това? Ти разследваш смъртта й от дни и смееш да ми задаваш такъв въпрос? Ние бяхме по-близки, отколкото е възможно да бъдат двама души. Аз бях тя. Тя беше аз. Бяхме една и съща личност. Как можа…? — поклати глава — Надявам се, че не съм допуснал грешка, като съм те избрал.
Продължих смело напред.
— И бяхте в интимни отношения?
Трип пак ме зяпна. След това внезапно стана, отиде до прозореца на офиса си и погледна надолу към улицата. Не каза нищо. Погледах гърба му известно време. Може би трябваше да се замисля за смяна на кариерата си. Да започна да продавам алуминиеви обшивки например. Или да стана телевизионен проповедник. Или пък да се заема със задяване на деца. Или да се кандидатирам за обществена служба.
— Вижте, г-н Трип — гласът ми звучеше дрезгаво, — проблемът е, че нещата смислово не се връзват. Знам, че страдате и сте тъжен. Но трябва да разбера как стоят работите. Трябва да задавам тези въпроси.
Той не помръдна.
— Има доста стабилни улики, г-н Трип, че истинското име на съпругата ви не е Оливия Нелсън.
Никаква реакция.
— Че тя е спяла със сенатор Стратън и може би и с други.
Пак никаква реакция. С изключение на това, че раменете му леко хлътнаха и главата му започна леко да се клати напред-назад като махало на метроном.
— Видях снимки на две различни жени, и двете много приличат на съпругата ви.
Главата му продължаваше да се движи напред назад. Не. Не. Не.
— Чували ли сте някога за някоя, която се казва Черил Ан Ренкин?
Не. Не. Не.
— Банковата ви сметка е на червено — рекох.
Мълчанието толкова натежа, че стана трудно да се диша. Неподвижността на Трип бе непреклонна. Почаках. Трип стана, като главата му все още продължаваше да отрича. Напред назад, отричаща всичко. Станах и си тръгнах.
30
Куърк, Фарел, Белсън и аз се намирахме в офиса на Куърк. Куърк ни каза, че докато е бил в Алтън не е научил абсолютно нищо.
— Всички са единодушни, че Оливия Нелсън е омъжена за един гражданин от Кения на име Мано Куанда и че живее в Найроби. Представител на посолството е разговарял с нея и е взел отпечатъци от пръстите й. Сравнихме ги с тези от агенцията за оказване помощ на развиващите се страни. Не е била в Щатите от 1982 година. Никога не е била в Бостън. Няма и най-малка представа коя може да е била жертвата.
— Нищо ли не знае за Черил Ан Ренкин? — попитах.
— Не.
— Никога ли не е чувала това име?
— Не — отвърна Куърк. — Ти разговаря ли със Стратън?
— Да.
— И?
— Казва, че редовно е спял със съпругата на Трип и че не е бил единственият.
Куърк вдигна вежди.
— Нашият Боби? — изненада се той.
— Шокиращо — извика и Белсън. — И такъв тип да стане сенатор и всичко останало.
— Затова ли се опита да те сплаши и да те махне от разследването?
— Така твърди той. Казва, че се страхувал да не открия връзката им, защото това би провалило шансовете му да се номинира догодина.
— За президент? — попита Куърк. — Да.
— Господи! — изрече Белсън. — Стратън президент!
— А Трип?
— Разговарях с него.
— И?
— Той твърди, че всичко е било съвършено.
— Ти имаш ли нещо, Лий? — попита Куърк.
Фарел леко трепна, като че ли не беше внимавал особено в разговора.
— Не, лейтенант, не, нямам.
— Защо пък ти трябва да се различаваш от останалите? — попита Куърк като дълго задържа поглед върху него.