Алек бе изпълнил цялата книга със свои фрагменти. Беше така увличащо да ги чета, че не осъзнах, че Оливър се е върнал, докато не го чух да говори.
– Съвсем за малко, обещавам ти.
– Не може ли да почака до утре? Сега трябва да съм при семейството си.
Вдигнах рязко глава, когато чух гласа на Алек.
– Знам, знам. Но това е важно – отговори Оливър. — Просто потърпи малко.
Хвърлих книгата на възглавницата до мен и веднага се изправих. След секунда момчетата влязоха в стаята и гърдите ми се стегнаха при вида на Алек. Смокингът му ми напомни за първата ни среща, преди да съсипя всичко. Веждите му бяха сключени в смръщване, сякаш се опитваше да разбере защо са го откъснали от партито. После вдигна ръка и докосна косата си — проверяваше дали всеки рус кичур си е на мястото.
Сърцето ми забумтя в гърлото, чаках да ме забележи. Накрая той вдигна поглед и когато очите ни се срещнаха, спря насред крачка.
– Е, аз бях дотук — каза Оливър, потривайки тила си. – Сега ще ви оставя насаме. — Вдигна палци към мен и заотстъпва към изхода.
Щом останахме сами, ми се прииска да се хвърля в прегръдките на Алек.
Вместо това останах на мястото си и вдигнах ръка.
– Здравей.
Дълго, мъчително дълго време, той не каза нищо. Взирах се в него, стаила дъх, и чаках отговора му. Ако не кажеше нещо скоро, щях да се задуша.
– Фелисити. – Тонът му бе предпазлив. – Какво правиш тук?
Заболя ме от въпроса, но отговорих:
– Исках да те видя.
– Защо?
Прикована от погледа му, дори не можех да помръдна. Прибрах ръце зад гърба си и започнах да въртя часовника на китката си. Стоманените му очи ме пронизваха и аз се чувствах така, сякаш се бях хвърлила в ледените води на река през зимата. Този поглед бе ужасно мъчителен – все едно бях престъпница.
Е, можеше и да е по-лошо – опитах да се убедя. – Поне ми проговори.
– Защото – отговорих – едно готино момче веднъж ми каза, че майка му му казала, че е важно човек да се извини лично.
Алек скръсти ръце и зачака. Добре, значи нямаше да ме улесни. Предполагам, че си го заслужавах.
Поех си дълбоко дъх и започнах отново:
– Вайолет дойде при мен вчера.
Това вече изтръгна реакция от него.
– Какво? Защо ще го прави?
– За да изясни нещата – казах аз. Докато обяснявах, започнах да пристъпвам през стаята. – Тя ми каза, че Кинг е нарушил обещанието си да ти позволи да продуцираш албума й и че ти си я умолявал да размисли, когато е решила да подпише с друга компания.
Спрях на метър от него и си дадох малко време да събера кураж за онова, което предстоеше. Трябва да го направиш, Фелисити. Само отвори уста и кажи, че съжаляваш, че си се държала като най-големия задник на света.
– Знам, че това не е най-подходящият момент, но имам нужда да ти се извиня за онова, което ти казах в Сиатъл. – Погледнах към килима и прибрах една къдрица зад ухото си, после вдигнах очи. – Алек, съжалявам. Ти беше толкова добър с мен, а аз веднага предположих най-лошото. Аз... аз не ти повярвах, макар че ти не ми беше дал никакъв повод за това.
– Защо? – попита той отново. Това вече се превръщаше в думата на вечерта.
– Защо се извинявам ли?
– Не. – Преглътна с усилие. – Защо не ми вярваше? – Гласът му се прекърши в края на въпроса. Явно това го беше измъчвало.
Не можех да намеря думи. Защо му се бях нахвърлила така бързо? Дали заради дочутите разговори? Или може би бях прехвърлила другите лъжи в живота си върху нашата зараждаща се връзка. Всъщност не знаех какво да му отговоря.
– Ами... може би съм дочула разговора ти със Стела. когато бяхме в дома на чичото на Оливър, и си помислих, че говорите за мен. Това, съчетано с разговорите ти по телефона с Вайолет, и просто си въобразих... – Обяснението ми беше толкова ужасно, че дори не можах да го довърша.
Но после се случи нещо невероятно. Алек пристъпи към мен. Сега бяхме само на две крачки един от друг. Достатъчно близо, за да го докосна, но все още твърде далеч във всички важни отношения, за да си позволя да го направя.
– Фелисити, щях да ти кажа всичко, което искаше да знаеш. Защо не ме попита?
От неговата уста звучеше лесно, а това беше малко нечестно, защото идваше от така затворен човек като него. С Алек си бяхме паснали още от началото, но това не означаваше, че щяхме да сме достатъчно близки за дълга връзка, връзка, в която да се чувстваме съвсем удобно един с друг. Никой не можеше да свали лесно защитите си, дори такъв общителен и прям човек като Аша.