Облякох бързо пижамата, грабнах телефона и се тръшнах на леглото. Изпратих две кратки съобщения на Аша.
Фелисити: Никога няма да познаеш какво се случи!!!
Филисити: P.S. Ще умреш от завист.
После хвърлих телефона на нощното си шкафче и зачаках отговора й. Не можех да сдържа усмивката си. Това беше най-страхотният Ден на дезертирането от четири дълги години.
Глава 4
На сутринта се събудих от лай на куче. Все още неразсънена, се зарових във възглавницата, без да отварям очи. Лаят продължи, но аз реших да не му обръщам внимание, докато не се почука по прозореца.
Нима имаше някой под прозореца ми?
Няма начин, реших. Не и когато трябва да пропълзи през гигантски бодлив храст.
Още едно нетърпеливо почукване по стъклото и аз изстенах.
Махай се, помислих си, но чукането продължи, затова се обърнах в леглото и потърках сънливо очи. Бях заспала чак по малките часове. Мислите за Алек ме държаха будна и... Леле божичко!
Седнах рязко в леглото, когато всичко нахлу в ума ми. Аз, Фелисити Ан Лион, се бях запознала с истински член на най-известната момчешка група в света. Погледнах към лавицата и доказателството, че не съм сънувала тази среща, стоеше точно до книгата "Безкрайни оригами: 1000 дизайна, стъпка по стъпка", която Роуз ми беше дала.
Пак се почука. Звучеше достатъчно гневно, за да счупи стъклото, и аз видях, че Аша клечи отвън в храстите. Направи ми знак да отворя прозореца.
– Боже, спиш като мъртвец! Звънях на вратата буквално десет минути – оплака се тя, след като се довлякох до прозореца и го отворих. – Абсолютно съм сигурна, че съседът ви мисли, че съм взломаджийка.
Тя ми подаде кучето си през отвора. Винаги съм обичала кучета, но Лорд Мопсън беше изключение. Сбръчканото деветгодишно псе пърдеше толкова често, че вече се чудех дали Аша не го храни само с препържен боб. Веднъж, когато спаха у нас, той се изпика в обувката ми и бях убедена, че винаги ме гледа лошо. Всъщност ококорените му малки очички и сега бяха втренчени в мен, остро и подозрително, когато посегнах навън, за да го взема от Аша.
– Наблюдавам те – прошепнах му, когато го оставих на пода. Лорд Мопсън се втренчи в мен за миг, а после се втурна като луд към леглото ми. Изчезна под него, вероятно за да намери някоя обувка, която да унищожи като част от терора си.
Аша се набра на перваза и влезе в стаята ми.
– О, божичко – каза тя, като бършеше чело, докато се изправяше. – Тук е като в Канада. Нанасям се, докато горещата вълна премине.
Бързо затворих прозореца, за да не може жегата да се промъкне вътре.
– Нима у вас все още се води битка за климатика?
– Ох – изстена тя. – В разгара си е. Татко е неуморим.
Родителите на Аша се караха за сметките за тока, откакто започна горещата вълна. Баща й беше истинска скръндза и заслужаваше собствено шоу по TLC. Той използваше всичко многократно – от утайката от кафето до конеца за зъби, и веднъж, когато отидохме на кино, господин Ван де Берг дори рови в боклука, за да намери голяма кутия от пуканки, за да му я напълнят отново безплатно. А кой беше най-великият му спестовен номер? Никакъв климатик. Обикновено госпожа Ван де Берг търпеше странностите на съпруга си, но отказваше да се разтопи до смърт в собствената си къща — в която, по нейните думи, понастоящем било по-горещо и от Бомбай през лятото.
– Нали знаеш, че си добре дошла, но преди дори да помислиш да ми седнеш на леглото – казах аз и й подадох кърпа, – ти трябва душ. Пронто.
Изпод леглото Лорд Мопсън изсумтя сякаш в съгласие.
Аша лъщеше от пот след всекидневния си крос. Така и не разбрах как някой може да обича да тича. Все пак ги имаше онези ужасни усещания в горящите дробове и омекналите крака, но Аша се беше влюбила в кроса по време на първата ни година в гимназията и оттогава тичаше с километри. От нейната къща до нас бяха три километра. И макар че това беше нищо работа за нея, аз често се чудех как Лорд Мопсън се справя с дистанцията. Жегата бе ужасна и тя бе напълно ненормална да тича в такова време.
– Благодаря. – Тя взе кърпата и попи потта от лицето си. – Имам чувството, че съм скочила в езеро. В тинесто и отвратително езеро. Толкова съм потна, че между циците ми направо се плискат вълнички.