– Дори да исках да дам интервю, не мога. Мама е много ядосана от тази история.
– Да, сигурно. И какво от това? – попита Аша и аз не можах да отвърна друго, освен да свия рамене.
– Като стана дума за майки, по-добре да си тръгвам – каза Бумър, грабвайки последната бисквитка. – Обещах на моята да взема Кевин от тренировката по ти-бол.
– Оф, тъпо – каза Аша и хвърли възглавница към лицето му. – С Фел щяхме да гледаме края на сезона на "Безсмъртни нощи" заедно.
– Да разбирам ли, че ти трябва превоз? – попита той.
– Да. – Тя се намръщи и изтърси трохите от бисквитките от блузата си. – Откакто колата на Рия умря, изгубих правата си над вана. Толкова е несправедливо.
– Ще се видим ли утре в "Електрическа гофрета"? – попитах аз, когато и двамата станаха и тръгнаха към вратата. Това беше закусвалнята, в която работех като сервитьорка. Предлагахме само закуска и във всяка маса беше вграден електрически гофретник, за да могат клиентите сами да си направят гофретите. Симпатична идея, но гофретниците бяха по-скоро проблем – бяха невъзможни за чистене и хората все искаха обезщетение, когато сами си изгаряха храната.
– Ще се видим ли утре?
Работех толкова често, че закусвалнята беше станала нашето свърталище. По време на смените ми Бумър и Аша си правеха лагер в едно от задните сепарета. Обикновено си пишеха домашните или учеха, но тъй като беше лято, Бумър си губеше времето с игра на "Покемон", докато Аша се занимаваше с Tumblr акаунта си. В почивките или когато нямаше клиента, отивах при тях.
– Да. Ще приключа до шест.
– Да ми се обадиш, когато свърши "Безсмъртни нощи" – каза Аша, сочейки ме с пръст. – Ще имаме много за анализиране.
– Ще го направя. Чао.
След като Бумър и Аша си тръгнаха, аз се концентрирах върху довършването на модела за огърлицата. Правех си бижутата още от първата година в гимназията. Една от първите работи на мама беше продавачка в моден бутик и си спомням как се хипнотизирах от бляскавите бижута по витрините. Беше невъзможно мама да ми купи нещо толкова скъпо, затова ми взе комплект за изработка на бижута за начинаещи, за да си направя свои. В началото можех да правя само нанизи от няколко мъниста, но днес творбите ми бяха достатъчно хубави, за да ме спират хората по улиците и да питат откъде съм си купила обеците или гривната, или каквото там носех.
Вече потъвах в работата, когато на входната врата отново се позвъни.
– Ама вие майтапите ли се с мен? – изсумтях аз, докато се отблъсквах от бюрото. Опитвах се да бъда търпелива с репортерите и наистина бях, но те настойчиво ми вадеха душата и това ме подлудяваше. Така профучах по коридора, че една снимка на мама, Роуз и мен изтрака на стената.
– Ако не напуснете веднага имота ми, ще се обадя в полицията! Няма да давам интервю! – изревах аз, когато отворих вратата. – Какво точно не ви е ясно, бе хора?
– Фелисити?
Застинах.
Този глас. Познавах този глас. Беше секси и дълбок и едва ли щях да го забравя лесно. Отпуснах ръце до тялото си и се втренчих в човека на верандата. Беше нахлупил бейзболна шапка над лицето си и носеше слънчеви очила, които закриваха впечатляващите му очи, но аз го познах на секундата.
И не беше репортер.
– Алек? – ахнах аз. – Какво правиш тук?
Той потръпна и погледна през рамо, сякаш очакваше някой от репортерите, които ме преследваха, да изскочи от храстите.
– Здрасти – каза бавно, като че ли не беше съвсем сигурен защо е дошъл. – Извинявай, че се появявам така без предупреждение.
– Няма нищо – отвърнах бързо, но бях доволна, че мама е на работа. Какво ли щеше да стане, ако тя беше отворила вратата? Внезапно чух гласа й да шепне в главата ми – момчетата като него искат само едно – и бузите ми пак порозовяха.
Той си погледна часовника, но не с нетърпение. По-скоро с изненада – брей, кое време е станало, и почовърка малко верижката, преди да ме погледне пак.
– Може ли да поговорим?
– Разбира се. – Облегнах се на касата на вратата, като се опитах да изглежда небрежно. Защото у нас постоянно се отбиват тийнейджърски рок звезди. Очевадно.
Алек пристъпи от крак на крак.
– Дали ще може... може ли да вляза?
Поколебах се. Знаех какво трябва да отговоря..., както и какво искам да отговоря. Смяната на мама свършваше скоро и не ми се щеше да го завари у дома. Нямаше правило, което ми забранява да каня момчета, докато я няма, макар че при Роуз положението беше съвсем различно. Единственото момче, което се отбиваше да ме види, беше Бумър. Обаче имах силното усещане, че мама няма да одобри Алек след последния ни разговор. А изобщо не исках да й давам още една причина да смята, че ще започна да се държа като сестра си.