– Дай по-ведро, де – казах. – Трябваше да е забавно.
– Забавно ли? – каза Аша, сочейки празната зала около нас. – Имаш доста изкривени представи за света.
Преди да успея да отговоря, засякох някакво движение в края на полезрението си – още един гост! Обърнах се така бързо, че си сецнах врата, но успях да видя само проблясък на смокинг и руса коса. Ако се съди по нарастващата суматоха, новопристигналият беше важна личност, но имаше твърде много хора и не успях да види кой е. Тъкмо щях да се обърна пак към Аша, когато една висока жена с къса коса излезе от тълпата и тръгна към нас. Въпреки маската веднага я познах – Сандра Хоган, нашата шефка.
– Виж – кимнах аз към нея. – Може би Сандра ще ни освободи по-рано. Ще успеем да хванем края на коктейлите! – На устните ми се разля лека усмивка, но успях да я сдържа, преди въодушевлението ми да е излязло от контрол. Нямаше никаква гаранция, че Сандра ще ни позволи да присъстваме на бала след края на смяната.
Аша въртеше с пръст телефона си по плота.
– Май възнамеряваш да останеш.
Вдигнах рязко глава.
– А ти не възнамеряваш ли?
– Определено не – отвърна тя, като сбърчи нос. – Още щом приключим, си отивам у дома.
– О, стига де – оплаках се аз, без да откъсвам очи от шефката. Сандра спря във фоайето, за да говори с един от гостите, и раменете ми увиснаха. Може би все пак нямаше да ни пусне по-рано. Въпреки това казах: – Не можеш да си тръгнеш по-рано. Ти ще ме караш.
– Съжалявам, Фелисити – сви унило рамене Аша. – Имам среща с компютъра си. Ще прекараме една дълга и романтична нощ в Tumbrl.
Нищо чудно. Аша беше обсебена от Tumbrl, откакто фендъм блогът й за "Безсмъртни нощи", хитовият телевизионен сериал, стана много популярен. Понастоящем тя посвещаваше по-голяма част от свободното си време на създаването на мемета и препостването на откровения на актьорите, отколкото да общува с истински хора. Всъщност точно затова беше станала доброволка към АОД. На майка й така й бе писнало от антисоциалното поведение на дъщеря й, че я бе принудила да започне работа през лятото. И тъй като не искаше да работи в закусвалнята "Млечни мечти" или да подрежда обувки в залата за боулинг, Аша се записа доброволка заедно с мен. А стига това да я изкарваше от къщи, госпожа Ван де Берг не се интересуваше с какво точно се занимава дъщеря й.
– Сериозно ли? – попитах аз. – Не искаш ли да видиш как ще се развие купонът?
Аша се смръщи.
– Нямам намерение да прекарам цялата нощ с някакви си скучни знаменитости.
– Но това е маскен бал – смръщих се и аз. – Красиви хора, музика и танци – какво да не му харесаш?
– И? – попита Аша, грабвайки телефона си. Натисна няколко бутона и после отново го остави. Три секунди по-късно се чу тиха мелодия. Музиката не беше силна – щяхме да си имаме неприятности, ако попречим на приема с коктейли, – но бе достатъчно висока, за да разпозная първите стихове от "Астрофил", последния хит на световноизвестната момчешка група "Хартбрейкърс". А ако Аша имаше по-голяма мания от "Безсмъртни нощи" или Tumbrl, това бяха те.
След като изслушах първите няколко стиха, въздъхнах и отговорих на въпроса й:
– И събитието очевидно ще е бляскаво.
Тя извъртя очи.
– Да, а аз съм олицетворение на блясъка.
Добре де, може би най-добрата ми приятелка не си падаше особено по модата. Обикновено ходеше на училище с клин и тениска. А тъй като тази вечер всички доброволци към АОД трябваше да са с официално облекло, тя прекара цели три дни в паника какво да облече. Накрая се спря на традиционно копринено сари на майка й, което изглеждаше много по-добре от онова, с което се бях издокарала аз.
Макар да обичах дрехите, гардеробът ми беше пълен с костюмчета с щампа на цветя, които купувах от евтините магазини, а не с бални рокли. Не притежавах никакво официално облекло, нито дори рокля за училищния бал. Когато ходих на танците миналия срок, заех рокля от съседката, за да спестя пари.
Затова, когато предния ден сутринта още нямах тоалет за благотворителното събитие, хванах автобуса до мола и се разрових из намаленията в "Мейсис". Успях да намеря дълга до земята розова разкроена рокля, която не се биеше с червената ми коса и не беше много натруфена. Струваше под сто долара, но се наложи да бръкна в спестяванията си за колеж, за да я купя. По тази причина трябваше да пропусна покупката на нови обувки, затова нахлузих пак старите си високи обувки, които носех от завършването на осми клас.