– Ами вероятно точно заради това – рече Бумър, сочейки я с пръст – не ти е казала. Не помниш ли, когато видя онзи тип?
Нямаше нужда да уточнява. И двете с Аша много добре знаехме кого има предвид. Миналата година, на рождения ден на Бумър Аша видя Райън Клан, един от актьорите в "Безсмъртни нощи", докато вечеряхме във "Вайн енд Дайн". Не само че изкрещя името му, за да му привлече вниманието, ами и събори една сервитьорка с цяла табла с храна, когато хукна презглава към него.
– Защото исках автограф – рече тя и изпърха невинно с мигли. – Какво толкова?
– Заради теб ни изхвърлиха от любимия ми ресторант – на рождения ми ден – избуча Бумър, но съвсем дружески и аз разбрах, че не й се сърди.
– Аша – намесих се, преди да са продължили да се заяждат. – Исках да ти спомена снощи, кълна се. Но плановете ни не бяха твърди, затова не бях сигурна, че той ще се появи.
– Но...
– Не искаш ли да чуеш какво стана? – попитах я, преди наистина да започне да мрънка.
Смръщването й изчезна и тя се наведе напред с широко отворени, блеснали очи.
– Нещо се е случило?
Смутената усмивка се завърна на лицето ми и аз погледнах към чашата кафе в ръцете си. Топлината, която се издигаше от нея, ми подейства успокояващо и аз прехапах устна, преди да кажа:
– Мисля, че Алек ме покани на среща.
Малко от кафявата течност се плисна от ръба на чашата на Аша и се изля на масата.
– Какво?
– Добре де, не съм сигурна дали се брои за истинска среща. Той не използва тази дума...
През следващите десет минути Аша ме въртя на бавен огън относно поканата на Алек. Вероятно и във ФБР разпитваха така. Какви бяха точните му думи? Притеснен ли изглеждаше, или спокоен? Какво ще е това парти? Кой още ще е там? Ами останалите от "Хартбрейкърс"?
Накрая стигнахме до най-плашещия въпрос: Какво ще облека за партито? Това ме притесняваше, защото какво се облича за барбекю/потенциална среща със знаменитост, където ще има тълпи от знаменитости? Имах чувството, че не съществуват модни напътствия за подобен случай.
– Ами какво ще кажеш за лилавата рокля, която облякох за училищната снимка миналата година? Онази с дантелените ръкави? – предложих аз.
Аша отметна косата от лицето си, докато мислеше.
– За барбекю? Не знам, Фелисити. Мислех си за нещо по-лятно. Ще ми се да можех да дойда и да ти помогна да се приготвиш в петък сутринта, но аз... ще имам друга работа.
Смръщих се, когато се почеса по носа и извърна поглед от мен. Тя криеше нещо, но Бумър, който бе седял кротко през последната част от разговора, въздъхна нетърпеливо.
– Дами – каза той, – колкото и да обичам да се осведомявам за съдържанието на дрешника на Фелисити и да мисля за най-чикозния ансамбъл, опасявам се, че топките ми започнаха да се сбръчкват.
Примигнах. Някак си, насред разговора за Алек, напълно бях забравила, че Бумър седи с нас. Отворих уста, но преди от нея да излезе и една дума, Аша се разкикоти.
– Шикозен, а не чикозен. Шикозен означава много стилен на френски. Не мога да повярвам, че изобщо знаеш думи като "шикозен ансамбъл".
Той извъртя очи.
– Защото не знаеш, че съм изгряващ парижки дизайнер – рече той. – Но сега сериозно, опитах се да ви привлека вниманието и явно се получи. Може ли да говорим и за нещо друго, освен за дрехи?
Глава 7
В петък сутринта ми започна добре. Наистина добре. Събудих се от сигнал за съобщение от непознат номер и веднага разбрах от кого е.
Непознат: Все още ли си навита за болка и мъчения?
Ухилих се и добавих Алек в контактите си. После му отговорих.
Фелисити: Какво ще стане, ако откажа?;)
Алек: Ще е жалко. Ще се видим в 11,15.
Но сега нещата вече не бяха толкова добре. Имах точно един час, преди Алек да пристигне, и влязох в панически режим. Предния ден прегледах дрешника си в търсене на най-шикозния ансамбъл и след като изпробвах половината си гардероб и се чувствах абсолютно нелепо, се спрях на любимия си син гащеризон – сладък, удобен и съвсем в мой стил. Ако не беше достатъчно модерен за барбекю на знаменитости, така да бъде. Никога не съм била човек, който ще се издокарва специално заради момче, дори заради Еди Маркс, и макар да исках да изглеждам добре, не възнамерявах да започвам сега само защото Алек беше известен.
Проблемът беше, че не можех да открия високите сандали, които исках да обуя. Те бяха сладки, плажен тип и не беше напълно невъзможно да се ходи с тях, освен това трябваше да са отпред в дрешника, при ниските обувки, гуменките и чехлите. Но ги нямаше – пуф, бяха изчезнали. Което беше странно, тъй като това бяха единствените обувки с ток, които носех редовно. Не че редовно носех обувки с ток. Мама винаги казваше, че чифт високи обувки са най-добрите приятели на ниското момиче, но аз не виждах смисъл. Недостатъчният ми ръст беше очевиден въпреки допълнителните сантиметри, затова защо да се мъча с неудобни обувки?