Както и да е, това беше най-хубавият ми сън от цяла вечност само защото бях с теб. Ще ми се да можех да те видя, дори да е само за ден, за час или за минута, за да правим разни сестрински неща заедно, като да си лакираме ноктите или да се караме коя ще влезе първа в банята сутринта. Знам, че е невъзможно, поне докато не се дипломираш, но тази мисъл ме прави щастлива. Господи, сигурно звуча като пълна идиотка. Искам да кажа, че ми липсваш.
Другите новини са, че Николи опита сандвич с фъстъчено масло и желе за първи път. Ако кажа, че го мрази, ще е твърде меко. Той смята американската храна за отвратителна. Което не ме притеснява, защото така готви само той! Освен това ще сменя ролята за последния си летен сезон. Вече ще съм Рапунцел вместо Пепеляшка, което е много по-готино, защото нейният костюм е с много красива, украсена с цветя перука.
Взирах се в този параграф. Николи опита сандвич с фъстъчено масло и желе за първи път. Ще бъда Рапунцел. Николи и Рапунцел. Сандвичи и перуки с цветя. Роуз говореше (добре де, пишеше), сякаш не беше изчезнала от четири години. Сякаш си говорехме редовно и аз знаех какво се случва в живота й. Но кой, по дяволите, беше Николи и какво имаше предвид с това, че ще сменя ролите? Гърдите ми се стегнаха.
След минута успях да се съвзема и да дочета писмото.
И отново – честит рожден ден, Фел. Ще ми се да можех да ти направя по-хубав подарък от тези думи, но се утешавам с факта, че мама ще те поглези добре. Обичам те повече от бонбони "Старбърст " и салца.
Хохо,
Роуз
– Обичам те повече от чипс и боровинков шейк – прошепнах аз по навик.
Една сълза се търкулна от върха на носа ми, преди да осъзная, че плача. Не някакъв чудовищен, разтърсващ плач, а тихо спускащи се сълзи. Още една се изтъркаля, удари се в хартията и направи синьо петънце. Избърсах си очите, преди да съм съсипала още някоя от думите на Роуз. Тя може и да не мислеше така, но писмото й беше повече от подарък. То беше надежда. Точно онзи вид надежда, който търсех, когато се взирах в нейните хартиени сърца и се молех да се прибере у дома.
Но заедно с надеждата при мисълта да видя Роуз отново в мен лумна горещ пламък. Защо не бях виждала тези писма? Ако на Роуз наистина й беше мъчно за мен, ако все още искаше да е част от живота ми, както се разбираше от това писмо, тогава защо не се върна? И защо не се опита да се свърже с мен по друг начин?
Грабнах купчината писма от калъфа за китара и зарових из тях. Всички бяха от нея, най-старото бе изпратено месец след заминаването й. Вероятно бяха повече от петдесет. Някои дебели пликове, други цветни пощенски картички, но всички бяха адресирани до мен. Не ми отне много време да забележа, че са изпращани от различни места: Мексико, Ямайка, Англия и дори от Италия! Сякаш Роуз постоянно пътуваше и не можеше да се установи никъде.
Внезапно се почувствах така, сякаш не бях спала от седмици. Имаше нещо изтощаващо тъжно в откриването на тези писма и ми се струваше, че вселената нарочно разчовърка раните в сърцето ми. Оставих калъфа за китарата и писмата на пода и се върнах в стаята си, за да се обадя на Аша. Свързах се с гласова поща, затова й оставих съобщение:
– Здравей, аз съм. Знам, че каза, че имаш планове, но трябва да дойдеш тук. Спешно е. Доведи и Бумър.
Докато Аша и Бумър дойдат, бях прочела още шест от писмата на Роуз. Всички бяха отворени и приличаха на първото: многословни и изпълнени с топлина, но без отговорите, които търсех. Колкото повече четях, толкова по-малко разбирах. Защото макар да открих кой всъщност е Николи (гаджето на Роуз от Италия) и защо тя все говореше за Рапунцел (работеше като приказна героиня в круизите на "Дисни"), все още нямах никаква представа за важните неща, като например защо си тръгна и повече не се прибра у дома.
– Фелисити, тук ли си? – извика Бумър от коридора. – Аз съм и Аша.
Гласът ми пресекна, когато извиках в отговор.
– Т-тук съм!
Погледнах си часовника. Беше изминал само половин час от моя SOS, което беше изненадващо. Бумър живееше в другия край на града. Нямаше начин да е взел Аша и да я е докарал до нас за трийсет минути, дори ако му се е обадила веднага, след като е чула съобщение ми.