Еха. Забави темпото, Фелисити.
Като че ли се самозабравях малко. Трябваше да спра да отказвам компанията на Алек, ако исках някога да се стигне до запознанство с родителите. Не че изобщо помислях за подобно нещо. Сега мислех само за Роуз, на сто процента.
Той се поколеба за миг, после каза:
– Още една причина да не присъствам.
Преди да успея да измисля друго извинение, Аша ме хвана за ръката и каза на момчетата:
– Ще ни извините ли за момент? – После ме издърпа настрани и изсъска: – Някой да не те е халосал по главата? Едно невероятно готино момче ти предлага да те заведе на пътуване, а ти бързаш да му откажеш. Какво ти има?
– Искам да отида с него – отвърнах, поглеждайки към Алек. Той все още беше със скръстени ръце. Господи, защо това строго изражение така му отива? – Повярвай ми, искам. Но вече платих за билета си, Аша. Не искам да отиде напразно.
– На кого му пука? Това са само шейсет долара, Фелисити. И може ли поне веднъж да спреш да мислиш за пари и да се позабавляваш?
Заболя ме от тези думи. Аша наистина ли смяташе, че мисля единствено колко пари имам в банката? Говореше така, сякаш приличах на мама.
– Добре – прошепнах. – Ще се съглася да ме откара, но не си права. Не мисля само за пари. – Отидох пак при момчетата и заявих: – Алек, надявам се, че си добър шофьор, защото лесно ми става лошо в кола. – Макар че вече имах опит с шофирането му, не можех да кажа, че помня кой знае какво. Бях твърде разсеяна от него и колата, за да ми стане лошо.
Алек се засмя и извади ключовете от джоба си.
– Чудесен шофьор съм. – Завъртя ключодържателя на пръста си. – Можем да тръгнем, когато си готова.
– Добре, нека се сбогувам. – Обърнах се към приятелите си и ги видях един до друг на няколко крачки от нас, говореха си шепнешком. Вдигнах вежда. – Какво става?
Бумър вдигна очи и от изражението му разбрах, че са намислили нещо. Аша се обърна към мен с яростен поглед и стисната челюст.
– Взехме решение. – Това беше най-сериозният и глас.
– За какво?
– Не искаше да ни позволиш да дойдем, за да не харчим пари за билети – каза тя. – Но след като Алек ще кара, това вече не е проблем, нали? И ние идваме, без значение дали искаш.
– Стига Алек да ни позволи – добави бързо Бумър. – Погледна надолу към Аша. – Все пак колата си е негова.
Но Аша не отстъпваше. Колкото и да обичаше Алек и "Хартбрейкърс", нямаше да позволи присъствието му да отслаби решимостта й. Тя го погледна и вирна брадичка, сякаш го предизвикваше да й откаже. Всичко в позата й крещеше: "Тя е нашата най-добра приятелка, не твоя".
Алек като че ли разбра това, защото кимна в съгласие. По нищо не пролича дали е разочарован, че ще имаме компания.
Категоричността на Аша избледня и бе заменена от обичайната й сърдечна усмивка.
– Добре. Радвам се, че всичко е уредено. Ще тръгваме ли? Очаква ни дълъг път. – Тя се отправи към улицата, преди някой да е отговорил, сякаш се опасяваше, че Алек ще си промени решението, и искаше да ни пришпори, за да не му даде тази възможност. Всички се взирахме след нея, никой не помръдваше, докато Алек не поклати смаян глава и я последва.
– Хей – прошепнах, когато стигнахме до колата. – Сигурен ли си, че нямаш нищо против?
Алек отвори багажника и протегна ръка към чантата ми. Когато му я подадох, надзърнах вътре. Един калъф за китара беше набутан чак в дъното и до него имаше натъпкана раница, като онези, с които хората прекосяват Европа. Това изглеждаше съвсем нормално, но се смръщих, когато забелязах и чифт странни метални предмети, които приличаха на сандали с шипове по подметките. Имаше и пикел.
Той затръшна багажника, преди да ги разгледам добре.
— Абсолютно. — Но удържаше усмивката си, сякаш си мислеше нещо смешно. — А сега защо не спреш да ме питаш за това и просто не влезеш в колата?
Глава 8
Аша се втурна по алеята пред тях и едва се озърна назад към Рия, която стоеше на прага със скръстени ръце и смръщена неодобрително.
– Хей, Алек – каза тя, когато се настани отново в колата и затръшна вратата. – Така и не ти го казах, но абсолютно обожавам вашата музика. "Астрофил" ми е любимата песен от новия албум!
Алек погледна в огледалото за обратно виждане към лицето й, докато тя закопчаваше предпазния колан и тъпчеше чантата между краката си. Алек бе предложил да се отбием до тях и до Бумър, преди да напуснем Лос Анджелис, за да си вземат малко багаж за пътуването.
– Ееее.... – каза Аша. От начина, по който й подскачаше коляното, разбрах, че събира кураж да го пита нещо. – Вярно ли е? Наистина ли ще участвате в епизод на "Безсмъртни нощи"?