– Вече сме се изтупали – казах. – Освен това не ти ли е поне малко любопитно да видиш дали няма да дойде някой интересен? Ами ако се появи Гейб Грант?
Това вече й привлече вниманието.
– Няма да се появи – каза тя, но по погледа й личеше, че е готова да размисли. Гейб Грант беше най-голямата слабост на Аша сред знаменитостите. Той играеше секси върколакът воин Лука в "Безсмъртни нощи". По стените на стаята й имаше само петдесетина негови плаката.
– Никога не се знае – пропях аз, кършейки многозначително вежди. – Колко ли ще си разстроена, ако се прибереш, а той вземе че се появи? – Тя стисна замислено устни, затова аз продължих атаката, като се нацупих сладко. – Моля теее.
– Добре, добре. Печелиш – рече тя. – Но ще останем само малко. Колкото да огледаме балната зала и да видим кой е тук. После си тръгваме. – Обърна се и това прекъсване на зрителния контакт бе единственият намек, който ме накара да загрея, че не остава заради Гейб.
Аша знаеше, че днес е Денят на дезертирането, и нещо повече – колко много го мразя. От това, че бе готова да остане, за да не мисля за Роуз, направо ми се доплака, но по хубав начин, защото нека бъдем честни: шансът Гейб Грант да дойде на бала беше несъществуващ. Тя щеше да остане единствено заради мен. Де да можеше повече момичета да покриват стандартите на Аша за Най-добра приятелка.
– Да! – целунах я аз по бузата. – Да съм споменавала напоследък, че ти си най-най-най-добрата приятелка от всички най-добри приятелки в историята на приятелството?
– Не разчитай много на това. Ще ми дължиш услуга.
– Как върви тук, дами? – попита Сандра и аз подскочих, щом чух гласа й. Тя някак си бе успяла да се приближи, без да я забележа.
– Прекрасно. – Гласът на Аша беше пропит със сарказъм. – Прибрахме огромното количество от нула палта, но пък упътихме няколко души към тоалетната.
Сандра се засмя и вдигна маската си, за да ни вижда по-добре.
– Е, тъй като повечето гости вече пристигнаха и няма какво да се прибира в гардероба, и двете можете да си вървите.
– Госпожице Хоган? – попитах аз и Сандра обърна страховития си взор към мен. — Ами чудех се дали... искам да кажа, нали споменахте, че може би ще ни позволите да останем?
– Радвам се, че си така готова да помогнеш, Фелисити — отговори тя, — но вече няма нужда от твоите услуги.
Усмивката ми повехна.
– Всъщност имах предвид да останем за бала.
Моля те, моля те, нареждах аз наум.
Сандра ме изгледа строго, докато обмисляше думите ми.
– Предполагам, че може – рече накрая, – но трябва да имате маски, а аз не мога да ви дам безплатни от маските на Асоциацията. Трябва да си купите.
– Не се тревожете. Погрижих се за това. – Извадих брезентовата си чанта изпод плота. – Снощи ги направих. – И извадих от чантата две ръчно измайсторени маски. – Нали разбирате, в случай че ни позволите да останем.
След посещението в мола вчера отидох до "Крафт Корнър". Имах няколко купона за намаления и се поразрових в кошовете с преоценени стоки в дъното на магазина. Така успях да се сдобия с необходимите материали на относително ниска цена. Маските, които Асоциацията поръча за бала, бяха на животни – от пауни и лебеди до тигри и лъвове, – така че направих и моите такива. За Аша измайсторих синя сойка с бели и кобалтовосини пера, защото щеше да отива идеално на очите й. Моята беше на пеперуда, направена от проблясващ розов брокат и изкуствени камъчета.
– Би трябвало да откажа, защото всички останали носят от нашите маски – каза Сандра и взе едно от произведенията ми. – Но тези са просто невероятни.
Засиях в усмивка.
– Значи, може да ги сложим?
Тя кимна бавно.
– Да, предполагам.
– О, супер – отвърнах, не можех да повярвам на късмета си. – Благодаря ви, госпожице Хоган. Това означава много за мен.
Сандра вече вървеше към фоайето и само размаха ръка над главата си, без да поглежда назад.
– Забавлявайте се, дами.
И възнамерявах точно това да направя.
Глава 2
Балната зала блещукаше. Озаряваха я пет огромни кристални полилея и топлото им сияние се отразяваше във високите чак до тавана огледала, които опасваха стените. Музиката се лееше от мецанина, където бе оркестърът, и красивите двойки вече танцуваха.
Богатството, събрано в тази зала, беше зашеметяващо. Когато влязох, видях жена с огърлица, на която висеше голям колкото юмрука ми смарагд. Без майтап. Почувствах се съвсем не на място с моята рокля от мола и фалшивите бижута.
– Аша, къде си, по дяволите? – мърморех си аз и погледнах към китката си. Но часовника ми го нямаше там. Бях го свалила преди бала, за да заменя любимия си аксесоар с блещукащата розова гривна, която направих, за да подхожда на маската ми. Вчера бях много горда със създадените от мен бижута, но след като видях с какво са накичени някои от гостите, фалшивите кристалчета на китката ми вече не ми се струваха толкова специални.