– А ти да нямаш навика да се обаждаш на хората гол? – изстрелях в отговор.
– Полугол – поправи ме Джей Джей и стана от стола, за да видя клина, с който беше облечен. – Но ако държиш да съм с панталони, няма проблем...
Някакъв силен писклив звук заглуши вероятно неприличното нещо, което Джей Джей щеше да каже, и се наложи да се обърна, за да установя, че Аша се е върнала от банята.
– Боже господи, това е Джей Джей! – Тя сочеше екрана, сякаш това беше еднопосочен видеоразговор и той не можеше да види как се кокори насреща му. Изкуших се да сложа край на секундата и да се спася от срама, който щеше да последва, но Джей Джей като че ли сметна ситуацията за забавна.
– Ей, хора! – махна на някого извън полезрението, като се опитваше да сдържи смеха си. – Елате насам. Май някакви откачени фенки пак са проникнали в апартамента на Алек. – След три секунди едно момиче със светлосин кичур се настани до Джей Джей. Момче с кафяви къдрици и яркосини очи се появи зад нея и сложи ръце на облегалката на стола й – Оливър Пери. Аша произведе още един оглушителен писък при вида на вокала на "Хартбрейкърс".
– О, боже, господи! – възкликна ти, като не спираше да ме удря по рамото. Преди да й кажа да спре, защото ще ми направи синина с размерите на Тексас, или да обясня на Джей Джей, че в никакъв случай не съм прониквала в апартамента на Алек, момичето заговори:
– Тя не е откачена фенка. Ти си, Фелисити, нали?
Какво. За бога. Става.
– Ами да.
Момичето се усмихна, сякаш това, че ми знаеше името, никак не беше странно.
– Здравей, аз съм Стела.
Джей Джей погледна с присвити очи от нея към мен, после пак към нея, опитваше се да разбере какво става.
– Чакай малко, вие познавате ли се?
– Разбира се, че не – отвърна тя. Зад нея Оливър си играеше с косата й и тя се облегна на него. – Не сме се срещали. Поради което се и представих, Айнщайн.
Веждите му се смръщиха.
– Тогава откъде й знаеш името? – попита той, изричайки собствения ми въпрос.
– Тя е момичето от маскения бал.
Алек е казал на Стела за бала. Беше й казал за мен. Заинтригувала съм го достатъчно, за да каже на някого! Принудих се да поема спокойно дъх.
Джей Джей се почеса по главата и погледна назад към Оливър.
– Ти знаеш ли за какво говори тя? Какъв бал? Кълна се, вече никой нищо не ми казва.
Оливър го перна по тила.
– Защото си много устат – каза той, но от изражението му виждах, че и той няма представа за какво говори приятелката му. В отговор Джей Джей се намръщи и се опита да го перне, но Оливър отскочи ухилен.
– Тя говори за маскения бал на Асоциацията на онкоболните деца – избълва Аша, явно изгаряща от нетърпение да се включи в разговора. – Това беше благотворително събитие и здрасти, аз съм Аша. Искам само да кажа, че много ви обичам. Новият ви албум е невероятен.
На лицето на Оливър просветна доволна усмивка.
– Благодаря, Аша – каза той. Тя ме сграбчи за ръката, когато той изрече името й, и аз потрепнах, щом ноктите й се забиха. – Много се радвам, че ти е харесал.
Аша не можа да отговори. Изглеждаше замаяна – с отворени устни и изцъклени очи. По същия начин гледаха момичетата в училище, когато Еди Маркс им обърнеше внимание, но това беше десет пъти по-зле. Оливър явно бе усъвършенствал изкуството да омагьосва.
Измина секунда в мълчание, затова Джей Джей се възползва от тишината и поднови разговора си с мен.
– Е, Фелисити, значи си срещнала Алек на благотворителен бал? – Звучеше небрежно, но от начина, по който придърпа стола си напред, разбрах, че иска още информация.
Кимнах.
– Ами да. Той си разля напитката върху мен.
– Ти сериозно ли? – избухна в смях Джей Джей.
Оливър се ухили.
– Страхотно.
По дяволите, може би не трябваше да им казвам това.
– Не беше само по негова вина – добавих бързо. – Не гледах къде вървя и...
– Хей, тук съм – каза Алек, появявайки се от коридора. Звучеше леко задъхан, сякаш беше тичал из стаята си, за да си събере по-бързо багажа. – Ванеса ли е? – попита и погледна към екрана. А после: – О, здрасти, хора. Какво става?
На лицето на Джей Джей бавно се зараждаше коварна усмивка.
– Имаш си тайна приятелка.
– Не е тайна – изтъкна Стела. – Той ми каза.
– Ние не сме гаджета – добавих бързо. Не исках Алек да си мисли, че съм казала на приятелите му нещо невярно. – Почти не се познаваме.
– Но той те е поканил у тях – продължи Джей Джей. – Алек никога не кани момичета в дома си.
– Не е такова – опитах се да кажа, но Джей Джей не ме слушаше и заговори през мен: