– Нищо чудно, че не си ми казал за нея. Тя е адски апетитно парче.
Моментално ме заля вълна от срам. Погледнах към Алек и за мое облекчение той беше червен колкото мен.
– Джеремая! – възкликна Стела. – Трябва ли винаги да си толкова вулгарен?
– Ъ, колко пъти да ти казвам да не ме наричаш така? Това, че ми знаеш името, не ти дава право да го използваш – оплака се Джей Джей. – И освен това не бях вулгарен. Направих й комплимент.
Двамата започнаха да се заяждат и аз реших да се възползвам от това разсейване като възможност за бягство.
– Ще те оставя да поговориш с приятелите си – прошепнах на Алек.
Той отвърна със сковано кимване и отказа да срещне погледа ми. От хладното му поведение ми се сви гърлото, но направих всичко по силите си да не забелязвам тази внезапна промяна в него. Освободих стола пред компютъра, за да може да седне.
– Хайде, Аша. – Хванах я за китката и я поведох настрани, щеше ми се да бяхме останали в колата.
– Хей, случайно да видя паролата за интернета, написана някъде до компютъра? – попита Аша. Тя бе седнала до Бумър на дивана и ровеше в телефона си.
– Не, защо? – отвърнах, като едва погледнах към нея. Вниманието ми беше концентрирано в Алек, който говореше тихо с приятелите си. Не можех да чуя какво си казват, но от жестовете, които правеше, разбрах, че не е много доволен.
– Трябва да ъпдейтна блога си – каза тя.
Това ми привлече вниманието.
– Но нали публикуваш само в четвъртък – изгледах я аз с присвити очи. Тя беше твърде погълната от телефона си, за да отговори, затова станах от облегалката на креслото и отидох да видя какво толкова важно има. – Какво гледаш?
– Харесва ли ти този филтър – направи пауза, докато сменяше ефектите, – или този?
Смръщих се, не знаех какво да мисля за снимката на екрана. На нея имаше една самотна четка за зъби в кутийка за четка за зъби или както там го наричаха, и това е. Дори не беше от онези смешни цветни четки за зъби, с формата на Спондж Боб или с принцеса на Дисни, за да накарат малките деца да си мият зъбите.
– Какво толкова готино има в една скучна... – недовърших въпроса. Щом загрях, стомахът ми се сви и неистово ми се прииска да изпълзя под дивана и да се крия там до края на вечността. – Моля те, не ми казвай, че е каквото си мисля – прошепнах аз, – защото това е абсолютно зловещо.
– Четката за зъби на Алек? – изхили се Аша. – Абсолютно е тя. Видях я, докато бях в банята. Освен това снимах и шампоана му. "Хед енд Шолдърс" за мъже, в случай че се интересуваш.
Не, не се интересувах.
– Ти да не би да се шегуваш с мен? Защото, честно казано, не мога да разбера.
Очите на Аша сияеха, когато поклати глава.
– Не, освен това успях да снимам и Джей Джей, Оливър и Стела по скайпа. Следващият пост в блога Ще стане абсолютен хит. Знам, че моите фенове очакват нещо свързано с "Безсмъртни нощи", но тъй като "Хартбрейкърс" ще участват в сериала, ще се върже идеално.
– Не! – Внезапното ми избухване стресна Бумър. Той вдигна очи от играта си и аз бързо сниших глас до шепот. – Не можеш да пуснеш това в блога, Аша.
За първи път от началото на разговора тя откъсна поглед от телефона си.
– Защо не?
– Защото е абсолютно нарушаване на личното пространство?
Аша се намръщи.
– Това е четка за зъби, Фелисити. Не е дневникът му.
Стрелнах поглед към Алек. Слава богу, още беше пред компютъра си. Не можех дори да си представя как ще реагира, ако разбере, че Аша е ровила из вещите му и е правила снимки. Ами ако се ядосаше толкова, че откаже да ни закара до Сан Франсиско? Не можех да позволя това.
– Дай ми телефона си – настоях.
Тя изсумтя.
– За да изтриеш всичко, така ли? Тая няма да стане.
Без предупреждение Бумър се наведе и изтръгна мобилния от ръцете й. Преди тя да успее да реагира, той натисна няколко бутона и й го хвърли отново.
– Ето, проблемът е решен.
– Бумър! – изстена Аша, когато видя, че снимките са изчезнали. – Адски те мразя.
Той се ухили, очевидно необезпокоен от нововъзникналите й чувства, и я перна по носа.
– Просто се опитвам да обуздая откачалката.
– Не съм откачалка – сопна се тя. – Само защото имам някаква страст към нещо, не означава, че трябва да ми се подиграваш.
Изражението му омекна.
– Права си. Не беше много мило от моя страна и съжалявам – каза той. Посегна, сякаш да я утеши, но ръката му промени посоката си в последната секунда и хвана отново играта. – Но Фелисити също е права, Аша. Не е готино да пускаш такива снимки. Няма нищо лошо да си страстен фен на нещо, но може би ще е добре да смъкнеш няколко нива в страстта. Иначе ще вбесиш човека, разбираш ли?