Но не и онази Коледа.
Никога няма да забравя колко празна и безрадостна беше къщата без Роуз, колко самотна беше. Тази година мама ми купи първия чифт клещи за жички, за които я молех, но бях готова да разменя всичките подаръци на света само за да ги чуя да се карат отново. Защото това щеше да означава, че Роуз не е заминала.
Не исках да смачкам звездата, затова я сложих на таблото, където нямаше да се повреди, и отново насочих вниманието си към купчината писма. Исках отговори и реших, че най-добрият начин да разбера какво се е случило преди четири години, е да започна от самото начало. Зарових из писмата, докато не открих първото, изпратено от сестра ми.
15 август
Скъпа Фелисити,
Ако четеш това, значи си открила бележката ми. Освен това се надявам да означава и че си ми простила, или поне че си на път да го направиш. Искам да знаеш, че никога не съм искала да си тръгна, но трябваше да го направя, за да запазя разсъдъка си.
Мама има толкова правила и очаквания, но аз не мога да бъда човекът, който тя иска да бъда. Не искам да пропилея следващите четири години от живота си в учене за безсмислена диплома, за да си намеря работа от девет до пет всеки ден, докато умра. Искам да преживея приключения, за които да разказвам на внуците си, когато остарея. Искам да видя света. Искам да се уча от живота, а мама не желае да разбере това.
Ако се тревожиш за мен, моля те, недей. Нещата вървят чудесно. Купих си билет за Финикс. Имам приятел тук и ще отседна при него за известно време. Въздухът е толкова сух и горещ, че все едно живея в сауна, а пейзажът е съвсем различен от Калифорния. Всичко е в различни отсенки на кафявото... с изключение на залеза. Когато планината Макдауъл е обляна в червено и лилаво от светлината на залязващото слънце. Невероятно е и знам, че би го харесала.
Намерих си работа в местно кафене, но няма да е завинаги. Ще остана колкото да спестя достатъчно за самолетен билет до Европа, а тогава ще я обиколя цялата. Или може би ще си намеря работа на някой круизен кораб и ще пътувам по море! Иначе нямам кой знае какво за разказване, затова ще ти пиша отново още щом се случи нещо интересно. Обичам те повече от "Старбърст " и салца.
Хохо,
Роуз
Нещо не беше наред. Явно бях изпуснала парченце от пъзела. За каква бележка пишеше Роуз? Нима ми беше писала друго писмо преди това? Някое, което не беше скрито в калъфа за китара под леглото на мама? Все още не можех да проумея напълно заминаването на сестра си. Прехвърлих се на следващото писмо. И на следващото. И на следващото, докато не ги прочетох всичките. Бяха еднакви – описания на ежедневния й живот. Издишах дълго от безсилие.
Алек се прокашля и изключи музиката.
– Това да не са писмата от сестра ти?
Потрих слепоочията си.
– Да.
– Прочете ли нещо, което не знаеше?
– Там е работата – отвърнах. – Искам да знам защо Роуз си тръгна и защо така и не се прибра у дома. Но няма обяснение, няма отговори. Не ме разбирай погрешно. Прекрасно е да науча за живота й и да знам, че се справя добре, но е вбесяващо. Това са само празни приказки, просто... сладки празни приказки. – Поклатих глава в опит да намеря правилните думи. – Имам нужда от повече.
– Е – каза Алек след миг размисъл. – Хубаво е, че ще открием всички отговори лично.
– Благодаря ти, Алек. Задето ме караш и за...
– Не ми благодари, докато не открием сестра ти.
Кимнах в съгласие. Така да бъде.
– Добре, а дотогава... – Той замълча и извади телефона от джоба си. – Снощи направих плейлист. Не е дълъг, защото не очаквах да прекараме много време в колата, но... искаш ли да го чуеш?
– Направил си плейлист за днес?
– Да, с песни и музиканти, които мисля, че ще харесаш.
– Да, много искам да го чуя.
Алек натисна "Плей" с несигурна усмивка. Сякаш беше едновременно притеснен и развълнуван да сподели това с мен, но нямаше защо да се притеснява. Фактът, че бе отделил време да намери музика за мен, ми бе достатъчен, за да се насладя на всяка минута от нея. Мелодия с жив ритъм изпълни колата и аз веднага разпознах песента.
Усмихнах се широко.
– Ти слушаш "Винил Тиътър"?
Което, разбира се, беше глупав въпрос. Те може и да бяха малко известна инди банда, но след като поопознах неговата музикална колекция, вече бях наясно, че Алек слуша всичко. Нямаше да се учудя, ако имаше и плейлист с африкански напеви.