Погледнахме се с усмивка, но изражението му внезапно застина. По бузите му се появи едва доловима розовина и той сведе глава с въздишка.
– Алек? – попитах аз, нямах представа какво се обърка.
Пак последва тишина. Той докосна косата си, провери дали всеки кичур си е на мястото и чак тогава ме погледна.
– Смятах да се извиня за това още преди – рече той. – Джей Джей е един от най-близките ми приятели, но това не го оправдава за думите, които ти каза.
– Не се тревожи – промърморих аз, не исках да обсъждаме разговора по скайпа.
– Той наистина е страхотен – продължи Алек. – Но е и...
– Прекалено похотлив? – предположих аз, а той каза:
– Незрял.
И двамата избухнахме в смях.
– Е – рекох, за да сменя темата, докато настроението още беше ведро. – Вие как се запознахте? – Можех да намеря отговора в интернет или да попитам Аша, но исках да го чуя от него.
Преди да го направи обаче, бяхме прекъснати.
– Извинете.
На няколко крачки от масата стояха две момичета – висока блондинка с плажна рокля и брюнетка с очила тип Одри Хепбърн. Когато Алек ги погледна, те ахнаха и се хванаха една за друга, сякаш за подкрепа.
– О, господи! – прошепна блондинката. – Казах ти, че е той.
Брюнетката се откачи от нея и пристъпи напред.
– Здрасти, Алек – рече, стиснала телефона си. – Знам, че сигурно ти е омръзнало, но дали ще може да се снимаме заедно?
Алек се поколеба и за част от секундата си помислих, че ще откаже, но после стана и изтърси пясъка от панталоните си.
– Разбира се.
Когато застана между двете момичета, плъзна ръце зад гърбовете им и блондинката започна да трепери.
– Не мога да се успокоя – проплака тя, размахвайки ръка пред лицето си.
За моя изненада устните на Алек потрепнаха в лека усмивка.
– Стига де – подразни я той. – Не е разрешено да се плаче. – Сълзите се стичаха по лицето й, но тя се засмя и кимна. – Добре, готови ли сме? – попита той.
Одри Хепбърн протегна ръка, за да ги снима, но нещо се замота с телефона си. Аз скочих от масата, преди да го е изпуснала в пясъка.
– Нека ви помогна – казах и посегнах към него.
– О! Благодаря. – Тя ми подаде телефона, но след миг пак ме погледна. Веждите й се скриха зад стъклата на тъмните очила, когато се смръщи, и аз разбрах, че се опитва да разбере защо й изглеждам позната. След секунда направи връзката. – Олеле, толкова много приличаш на Вайолет Джеймс.
– Мислиш ли? – пошегувах се аз. Тя кимна и аз неволно се усмихнах. – Добре. – Направих няколко крачки по пясъка. – На три.
Не ме бива във фотографията, затова направих много снимки, за да съм сигурна, че момичетата ще харесат поне една. След това поговорихме няколко минути. Явно русата живееше на улицата, на която и бабата на Алек бе живяла навремето, и двете момичета заявиха, че много харесвали чантата ми. Тогава се появиха Аша и Бумър, а Алек каза на момичетата, че трябва да тръгваме. След десет прегръдки и хиляди благодарности те най-сетне се отдалечиха към пристана.
– Ще тръгваме ли? – попита Алек. Оглеждаше плажа, явно нащрек за още фенки. Кимнах. Ако се застояхме още тук, сигурно щеше да се стъмни, докато стигнем до Сан Франсиско.
– Не е зле да тръгваме – каза Аша. – Ако Фелисити постои още малко на слънце, ще се зачерви като рак. – Тя ме побутна по рамото и аз се почувствах сякаш някой притиска нагорещено желязо към кожата ми.
Смръщих се и Алек ме погледна загрижено.
– Толкова ли е зле?
– Нищо ми няма – измърморих, когато поехме обратно към улицата. – Просто най-обикновен ден от живота на Каспър, призрачнобялото момиче.
Глава 10
– Караш вече цял следобед – каза Бумър на Алек, когато се върнахме в колата. – Искаш ли да те сменя?
Знаех, че изгаря от желание да покара кадилака, и от леката усмивка на Алек разбрах, че и той се досеща. Извади ключовете и каза:
– Нали знаеш пътя?
Бумър се поколеба.
– Магистрала 101 няма ли да ни заведе чак дотам?
Алек кимна.
– Но няма да шофираш и да играеш на онази игра, нали?
– Направо не знам дали си сериозен, или ме занасяш – каза Бумър. – Но за да си по-спокоен, няма да я вадя от джоба си.
Алек се засмя.
– Шегувах се.
– Трябва да поработиш по шегуването – рече Бумър. – Може би следващия път и ще се усмихнеш, или нещо такова.