Въздъхнах и се обърнах към тълпата. Аша бе изчезнала като че ли преди цяла вечност. Отиде да поръча безалкохолно на бара, тъй като не можехме да си вземем от шампанското, което сервитьорите разнасяха, и аз вече започвах да се чувствам много неловко сама. Не познавах никого тук, освен Аша и останалите от Асоциацията, но те бяха заети да забавляват важните гости и не можеха да ми правят компания.
В отсъствието на Аша се бях добрала до една изоставена коктейлна масичка под балкона. Оттук можех да виждам хората. Една сладка възрастна двойка в края на дансинга се въртеше бавничко, в тяхното си темпо, и аз лесно разпознах Стивън Гибинс, изпълнителния директор на АОД, който носеше нелеп цилиндър. Продължих да оглеждам тълпата с надеждата да засека някоя знаменитост, но беше трудно да разпознаеш когото и да било с тези маски.
И тогава го видях.
За разлика от останалите пъстри и украсени маски, които гостите бяха купили в началото на вечерта, той бе избрал обикновена, но изящна маска на вълк, която караше сивите му очи да изпъкват. Макар че беше на няколко метра, видях невероятния им оттенък, когато той се вгледа в мен без никакво смущение.
Изглеждаше по-млад от повечето присъстващи. Може би беше син на някой успешен бизнесмен или кинорежисьор? Бе трудно да преценя на колко години е точно, тъй като горната половина на лицето му беше скрита. Осемнайсет или деветнайсет, ако трябва да гадая. Може би дори в началото на двайсетте.
В едно обаче бях сигурна — беше красив. Не секси като Еди Маркс, капитана на отбора по европейски футбол, по който си падах още от прогимназията. Еди знаеше, че всички момичета го харесват, и се възползваше от този факт. Това момче, което и да беше, не го правеше. Не знам как разбрах това – може би от позата му, изправен, но не наперен, или пък от погледа в очите му, някак самотен и все пак изпълнен с надежда – но беше ясно, че не е като Едитата.
Никога не се бяхме срещали и все пак... в него имаше нещо, което не успявах да определя. Дори само като срещнах погледа му, всичко в мен се сви и след две секунди зрителен контакт сведох очи към пода.
Исках да изглеждам заета с нещо, затова си извадих телефона, за да видя дали Аша ми е писала. Може би Гейб Грант наистина беше тук и тя флиртуваше с него в някой тъмен ъгъл на залата. Но се оказа, че нямам никакви съобщения. Кликнах на името й и бързо написах:
Фелисити: Да не те отвлякоха?
Прибрах телефона си и пак вдигнах поглед с надеждата да я видя как върви ухилена към мен с две чаши безалкохолно. Но я нямаше, затова рискувах да надзърна пак към момчето с пронизващия поглед. Той се беше обърнал към хората около него: един висок мъж с леко прошарена тъмна коса и със същите сиви очи като момчето; жена със зелена рокля по тялото, която ми заприлича на алигаторска кожа; и Джуди Пъркинс, член на борда на Асоциацията. Момчето вълк слушаше любезно разговора, но нито веднъж не отвори уста, за да каже нещо.
След още няколко минути барабанене с пръсти по коктейлната масичка все така нямаше и помен от Аша. Дори момчето, към което от време на време поглеждах най-случайно, беше изчезнало, погълнато от приливите и отливите на тълпата. Ако не тръгнех веднага да търся Аша, щях да прекарам остатъка от вечерта сам-самичка като някоя глупачка, затова си грабнах чантичката от масата и излязох от сенките.
В другия край на залата бе устроен огромен бар – знаех го, защото помагах за подреждането му – и аз тръгнах в тази посока, като заобикалях групички от хора. Пътьом долавях частици от разговори и смях и това потапяне в купона донякъде ме накара да се почувствам по-добре.
Отне ми две минути да прекося огромната бална зала и когато зърнах лъскавия дървен плот на бара, ми се стори, че чувам познат глас да вика името ми. Застанах на пръсти и огледах залата с надеждата да зърна яркосиньото сари на Аша. Но когато не я видях, свих устни и рязко се обърнах. И точно в този момент някой се блъсна в мен. Олюлях се на високите обувки и частицата от секундата, преди да изгубя равновесие, като че ли се разтегли до безкрай, защото в гърдите ми запърха паника. Преди да се прекатуря обаче, една силна ръка се протегна и ме задържа.