– Добре, ще те чакам долу.
След двайсет минути бях чиста и готова да тръгнем, но Аша още я нямаше. Може би сутрешният й крос се бе превърнал в туристическа обиколка? Телефонът й се зареждаше на нощното шкафче, затова не можех да й пиша. Не че щеше да ми отговори. Никога не отговаряше, когато тичаше.
Може би е казала на Бумър къде отива?
Не беше много вероятно, като се има предвид, че до обед той беше в ужасно настроение, но не пречеше да проверя.
Втората гостна все още тънеше в мрак, когато открехнах вратата. Завесите бяха затворени плътно и скриваха утрото, а щом пъхнах глава в стаята, светлината от коридора хвърли златиста ивица на килима. Дори преди очите ми да свикнат с тъмното, разбрах, че нещо не е наред. Влязох в стаята, приближих се до леглото и там се смаях от гледката пред мен. Купчина дрехи на пода, преплетени крайници и гола кожа, черна коса, разпиляна по гърдите на Бумър като капка мастило във вода.
Трябваше да смеля всеки образ индивидуално, преди мозъкът ми да схване напълно онова, което виждаха очите ми. Моята най-добра приятелка беше в едно легло с моя най-добър приятел.
Аша и Бумър.
Бумър и Аша.
Шокът ме заля като вълна и ме остави безмълвна.
Светлината сигурно събуди Аша, защото тя вдигна глава от рамото на Бумър и примигна към мен. Взирахме се една в друга. Слава богу, всичките им части, които не бих искала да видя, бяха покрити от завивката, но Аша я придърпа чак до брадичката си и сръчка Бумър с лакът.
– К’во? – измърмори той, но не отвори очи. Тя опита отново и не спря, докато той не седна. – По дяволите, Аша? Много е рано.
Все още безмълвно, тя вдигна ръка и ме посочи. Погледът на Бумър проследи посоката на пръста й. Емоциите се сменяха светкавично по лицето му – от шок към паника до вина.
Последва дълга тишина, но аз не смятах да съм тази, която ще я наруши.
След още един напрегнат момент Бумър вдигна ръка и потърка тила си.
– Е, по дяволите.
Отворих уста, но от нея излезе само задавеното начало на смях, докато истеричният гняв се събираше в гърдите ми.
– Само това ли ще кажеш? – изстрелях аз.
Бумър сви рамо, наполовина извинително, наполовина нехайно.
– А ти какво очакваш? Не трябваше да го разбираш така.
– Не. – Поклатих глава и вдигнах ръка, за да спра по-нататъшните обяснения. – Не мога да се занимавам сега с това.
В моята чиния вече бяха Роуз, писмата и Харвард. Не можех да събера и любовния живот на приятелите си там. Краката ми тръгнаха, преди да се усетя. Трябваше да се отдалеча от тази ситуация, за да мога да помисля.
Алек вече беше до входната врата, когато долетях по стълбите пет минути по-късно.
– Какво има? – попита той, сваляйки слушалките си.
– Не може ли просто да се махнем оттук? – Погледнах през рамо, за да видя дали някой от приятелите ми не ме е последвал, но площадката на горния етаж беше празна. – Ще ти кажа по пътя.
В контраст с моето настроение времето беше идеално – достатъчно слънчево, за да стопля кожата, но не чак толкова горещо, че постоянно да си дърпам роклята. Докато вървяхме по тротоара, си сложих любимите слънчеви очила (чифт електриково сини котешки очи, които си бях купила от магазина за един долар и после им бях украсила рамките) и му разказах как съм открила Аша в леглото на Бумър.
– Чакай. Ти не знаеше ли, че са заедно? – попита Алек, без да крие изненадата си.
Спрях рязко на тротоара.
– Да не казваш, че ти си знаел?
Той кимна.
Господи, бях такава идиотка. Най-голямата идиотка. Как бе възможно Алек, който познаваше Аша и Бумър от по-малко от два дни, да разбере, че са заедно? Нали уж аз трябваше да ги познавам най-добре. Как така бях пропуснала химията помежду им?
– Защо не ми каза нищо? — попитах.
– Съжалявам, Фелисити. Мислех, че знаеш.
– Не си ти този, който трябва да се извинява.
– Ядосана ли си им?
– Да! – отвърнах, а после: – Не, всъщност не знам. – Прокарах пръсти през още влажната си коса.
Не си им ядосана – опитах се да се убедя. – Не ставай такъв жалък и тесногръд човек, който не може да се зарадва за приятелите си.
Но все така ги виждах преплетени в леглото. И после си спомних странното им поведение у нас предния ден, неясния отговор на Бумър, когато попитах как са пристигнали толкова бързо, и как Аша не ме поглеждаше в очите. Явно се виждаха като гаджета.
– Ей – рече Алек и ме хвана за китките. Леко издърпа ръката ми от косата, преди да съм изтръгнала някой кичур от бяс. — Защо не вземем кафе и после ще обмислим всичко, става ли?