Той кимна категорично.
– Гледала ли си "Клоуни убийци от Космоса"? Това е култов филм от осемдесетте, за извънземни, дегизирани като клоуни, които тероризират малко градче. – Той потрепери, докато говореше. – Когато бяхме деца, Ванеса ме накара да гледам филма, докато веднъж бяхме сами. Каза, че ако не я послушам, извънземните клоуни ще ме убият.
Ъгълчетата на устните ми потрепнаха в усмивка. Това звучеше съвсем като нещо, което Роуз би направила.
– На колко години беше?
– На шест или седем. Имах кошмари с месеци.
– О, горкият малък Алек.
– Добре – каза той, когато се изкикотих. – Стига сме говорили за мен. Твой ред е.
– Нека помисля.
Исках да измисля две съмнителни истини и една много убедителна лъжа, за да го затрудня, както беше направил той. Защото, ама моля ви се? Алпинизъм и хамбургери "Хелпър"? Кой би предположил?
– Готова съм – казах след минута.
– Давай.
– Добре. Номер едно, спечелих окръжното състезание по правопис, когато бях на единайсет. Второ, когато бях малка, исках да стана шпионка. И накрая – мога да пробягам осем километра за по-малко от четиридесет и пет минути.
Последното изявление беше моята лъжа и аз заключих пръсти с надеждата, че Алек ще си помисли, че се хваля. Не беше съвсем извън сферата на възможното. Хората винаги ми казваха, че имам физика на бегачка. Но още щом замълчах, от задната седалка се чу силно сумтене.
Алек се изхили.
– Предполагам, че Аша току-що те издаде.
Погледнах към огледалото за обратно виждане.
Приятелите ми бяха затворили очи, но Аша се беше ухилила и знаех, че е слушала разговора ни.
– Много ти благодаря – измърморих аз.
– Извинявай – засмя се тя. Явно смяташе за много забавно, че бях използвала едно от нейните постижения за моята лъжа. – Но ти да бягаш осем километра? Фелисити, ти не можеш да стигнеш до края на пресечката, без да се наложи да те съживяваме.
Изсумтях и се опитах да изглеждам ядосана.
– Нали за това се нарича Две истини и една лъжа. Знаеш го, защото ти лъжеш. О, ужасна си.
Аша не отговори и се престори, че пак заспива, сякаш изобщо не се е намесвала в играта ни, но усмивката не изчезна от устните ни. Грабнах един бонбон от пакета в конзолата с намерение да го хвърля в деколтето й, но Алек ме разсея.
– Е, защо шпионка? – попита той. – Нали повечето деца си мечтаят да станат космонавти, президенти или нещо такова?
– Защото мама е влюбена в Том Круз. "Рискован бизнес" и "Мисията невъзможна" бяха най-често гледаните филми събота вечер у дома. – Хвърлих бонбона в устата си и задъвках бързо. – Не исках да стана президент, защото се страхувах да не ми направят атентат.
Алек смръщи чело.
– Но искаше да станеш шпионка...
– Да, като Итън Хънт. Той е неубиваем.
– Сигурна ли си, че си гледала филма? Целият му екип умира през първите пет минути.
– Е, да. Ама само за да се задвижи сюжетът. Освен това – добавих – харесваше ми предимно заради готините джаджи.
Алек отвори уста, сякаш щеше да каже още нещо по въпроса, но само поклати глава, вероятно осъзнал, че няма смисъл да спори с детска логика.
– Защо не пробваш отново? – предложи той.
Измислянето на добри идеи веднъж беше трудно, а измислянето на още три щеше да е предизвикателство, но аз не смятах да го оставя да победи. Докато размишлявах, Алек потупваше по волана в ритъма на песента, която звучеше от стереото. Внезапно телефонът му завибрира в поставката за чаши. Алек го погледна и пак се фокусира върху пътя.
– Ще го видиш ли вместо мен?
– Разбира се. – Посегнах и взех мобилния. Имаше съобщение.
007: Лорд Волдемор се обади.
– О, това е от Нула нула седем? – казах аз, объркана от съобщението. — Явно лорд Волдемор се е обадил.
Устните на Алек потрепнаха в усмивка.
– Ще го попиташ ли защо?
Бързо написах отговор:
Алек: Какво иска?
– Кой е лорд Волдемор? – попитах, след като изпратих съобщението.
Очите на Алек се разшириха в престорен шок.
– Един от най-злите черни магьосници, съществували някога. Има змия за любимец и едно нещо, с което убива мъгъли. Не си ли чела "Хари Потър"?
Стрелнах го с поглед.
– Не това имам предвид.
Той се засмя, от сърце и щастливо.
– Баща ми.
О...
– Ясно – отвърнах и изоставих темата.
През следващите пет минути водих разговора вместо него.