– Сигурен съм, че ако влезем, Джей Джей ще ти позволи да я покараш по някое време.
Бумър го гледаше със зяпнала уста.
– Ама ти наистина ли?
Алек сви рамене и това бе достатъчно. Бумър грабна ръката на Аша и я повлече така бързо по алеята, сякаш наистина в гората се спотайваха върколаци и вампири. Аз се поколебах, взирайки се в огромната къща. Беше романтична и старомодна, съвсем подходяща за историк.
– Фелисити? Наред ли е всичко?
– А, да – отвърнах. – Просто... Не предполагах, че приятелите ти ще са тук. — А под приятели имах предвид Джей Джей. Момчета като него ме плашеха.
Лицето на Алек омекна, явно разбираше.
– Той ще се държи прилично. Обещавам.
– Сигурен ли си?
Устните му потрепнаха в лека усмивка.
– Абсолютно. Ако не, сигурен съм, че Аша ще го постави на място.
Глава 13
Алек натисна звънеца на входната врата. Чакахме цели две минути, но никой не отвори.
– Сигурен ли си, че има някой вътре? – попита Аша, макар че силният бас на рок песен бумтеше някъде от другия край на къщата.
– Може би не могат да ни чуят? – предположих аз.
Алек се намръщи.
– Съмнявам се.
Той натисна дръжката, за да види дали е заключено, и вратата се открехна. Алек сбърчи чело. Натисна по-силно и вратата се отвори на още сантиметър – два.
– Нещо не е наред? – попитах аз. Не разбирах защо е толкова предпазлив. Нямаше признаци за влизане с взлом или нещо подобно. Вероятно онзи, който бе влязъл последен, бе забравил да заключи. Голяма работа.
– Шт. – Той наклони глава настрани, сякаш се вслушваше в нещо.
Прехапах устна и се озърнах през рамо. Какво става? – оформих с устни към приятелите си. Изражението на Аша отразяваше моето объркване. Тя поклати глава, а Бумър сви рамо.
Не знаех какво друго да направя, затова последвах Алек в тъмното антре и оставих чантата си на пода. Отвъд малкото помещение имаше великолепно фоайе, украсено с цялата елегантност и блясък на двайсетте години на миналия век. Имах чувството, че се връщам назад във времето. Портрети на сивокоси предци с униформи и жени, облечени по модата от друга ера, украсяваха покритите със сребриста дамаска стени. Огромно стълбище от махагон или друго тъмно дърво, с килим по стъпалата и резбовани перила, се издигаше в средата на фоайето.
Алек, който не изглеждаше така впечатлен от обстановката като мен, все още се озърташе предпазливо. После се чу някакъв стържещ звук, сякаш нещо твърдо се плъзгаше по пода и се спря в крака ми.
– Какво е...? – Беше неонов воден пистолет. Втори воден пистолет лежеше до кош за пране, пълен догоре с водни балони.
При вида на пластмасовите играчки цялото поведение на Алек се промени. Не че се отпусна съвсем, но подозрението в очите му избледня, сякаш добре знаеше какво става. Грабна водните пистолети. Подаде по-големия на мен и после изпробва своя. Дебела струя вода полетя и се пръсна по каменния под.
– И какво трябва да правя с това? – попитах, взирайки се в играчката в ръцете си.
– Използвай го. – Имаше мрачно изражение. – Влизаме в битка. – Тръгна през фоайето.
Изминаха две тревожни секунди.
– Нула нула седем, мишена в полезрението! Повтарям, забелязана е мишена!
Следващата минута се разгърна в сцена от филм.
Познато лице изскочи иззад една рицарска броня. За разлика от последния път, когато видях Джей Джей Морис, сега той беше напълно облечен – с камуфлажни панталони и черен потник, имаше и ивици боя под двете очи. В ръце стискаше пластмасов воден пистолет, подобен на нашите, само че по-голям. И изстреля една струя към Алек.
Алек отскочи встрани, стреля в отговор и без да откъсва очи от Джей Джей, ми извика:
– Хванах този. Ти се заеми с Оливър!
Оливър? Та тук е само Джей Джей...
Но тогава Оливър се втурна през фоайето към нас. Не беше с камуфлажни дрехи като съучастника си, но на главата му бе вързана лента в стил Рамбо и вълнистата му коса се къдреше около нея. Преди напълно да загрея какво правя, аз вдигнах пистолета и се прицелих във вокала на "Хартбрейкърс".
Оливър спря, когато ме видя, сякаш очакваше Алек да е сам. Бързо преодоля изненадата си и хукна към мен с боен вик. Беше направо нереално – една рок звезда търчи към мен с воден пистолет, — но се случи толкова бързо, че нямаше време да му мисля. Започнах да помпам с дръжката на пистолета, докато се събере достатъчно напрежение, и стрелях още щом Оливър влезе в обхват. Той ми върна услугата и когато струята студена вода ме удари в лицето, аз изпищях и отскочих встрани.