През следващите няколко минути продължихме да се сражаваме из залата, като се обливахме с ледена вода. На Оливър изглежда не му пукаше, че килимът, стените и мебелите в къщата на чичо му ще подгизнат. Аз бях направо замаяна от лудостта на ситуацията и смехът ми се сливаше с хаоса. Джей Джей крещеше нещо подигравателно на Алек, който, мълчалив както винаги, като че ли успяваше да избегне стрелбата, но аз бях твърде фокусирана върху Оливър, за да обърна внимание.
Пистолетът ми, който бе много по-малък от неговия, първи остана без вода. Напомпах и натиснах спусъка, но нищо не излезе и на лицето на Оливър се разля бавна усмивка. Той свали оръжието си, за да се наслади на победата.
– Май че си аут — каза той. — Лош късмет.
Но преди да се прицели, зад мен изкънтя още един вик. Бумър и Аша тичаха през фоайето, повлекли коша с балоните. Ухилена, аз хвърлих настрани празната играчка и грабнах три водни бомби. Когато се прицелих в Оливър, усмивката му угасна. След това битката не продължи дълго. С Аша и Бумър за подкрепление, ние успяхме да изтласкаме Джей Джей и Оливър в един ъгъл и ги обсипвахме с балони, докато не подгизнаха съвсем.
– Добре, добре! – извика Оливър, размахал ръце в знак, че се предава. – Стига толкова, де. Победихте. – Косата му беше съвсем мокра и бе залепнала по лицето му, а върху ориенталския килим в краката му се събираше огромна локва.
Остана ни само един воден балон и усмихвайки се на себе си, Алек го извади от коша и го хвърли по приятелите си. Балонът удари Джей Джей право в гърдите и експлодира. Джей Джей примигна подравнено, но боята, която се стичаше по лицето му, направи изражението му комично.
– Не стана както го планирахме – рече той, докато махаше парченце латекс от потника си. Хвърли го към Алек. – Не знаехме, че водиш... – изви врат да огледа Бумър – великан.
– Или когото и да било, всъщност – измърмори Оливър.
– Значи, няма проблем с предимството, стига то да е на ваша страна? – попита Алек. Скръсти недоволен ръце на гърдите си, но крайчетата на устните му потрепваха и аз знаех, че се опитва да сдържи усмивката си. – Не е много честно, нали?
– Добре де, господин Морален. Схванахме. С Джей Джей се възползваме от възможността. – Оливър свали кърпата си и изтръска коса, запращайки капки във всички посоки. – А сега – рече той, след като оправи кичурите си – ще ни представиш ли приятелите си, или ще продължим да се преструваме, че тази ситуация не е никак неловка?
– О! – Алек се обърна към нас, на бузите му се бяха появили две розови петънца. Първо посочи към мен: – Оливър, Джей Джей. Това е...
– Няма нужда от представяне – прекъсна го Джей Джей и ме удостои с широка усмивка. – Фелисити от скайпа. – Алек го изгледа предупредително и Джей Джей бързо добави: – Вече ми се скараха много сурово, задето съм бил – смръщи се и замълча – как ме нарече отново Стела?
– Перверзно похотливо прасе.
– О, да, така беше! Моите извинения. Заклевам се, че не исках да те обидя.
– Бутонът му за изключване е счупен – добави Оливър и го прегърна през раменете. – Вече се научихме през повечето време да не му обръщаме внимание.
– Няма проблеми – успях да кажа аз, макар че все още не знаех какво да мисля за Джей Джей и твърде прямата му натура.
– Е, аз пък мисля, че бяхте забавни – каза Аша, пърхайки с мигли.
Обърнах се и я изгледах кръвнишки. Ама наистина, какво им става на момичетата, когато видят момчета? Или в нашия конкретен случай — когато видят членовете на супергрупа. Нима само толкова й трябваше? Една привлекателна знаменитост – и напълно забравя за мен?
– Хей, и теб те познах. Ти си Аша, нали? – попита Джей Джей. Очите й светнаха от факта, че й помни името, но това не можеше да се сравни с изражението на лицето й, когато той й целуна ръка и рече: – За мен е удоволствие.
Някакъв страховит тътен се зароди в гърлото на Бумър и Джей Джей се озърна към него.
– А дървото как се казва? – попита той.
– Дървото по една случайност е гадже на Аша – изръмжа Бумър, скръствайки ръце на гърдите си. – Казвам се Бумър и отсега ще ти кажа, че шегите с ръста ми не са оригинални.
Джей Джей пусна ръката на Аша, но не се предаде.
– Ама ти още не си чул шегата ми за Джак и бобеното зърно.
Въздъхвайки протяжно, Алек прокара ръка по лицето си. Оливър запази неутрално изражение за две секунди, преди да се разкикоти, и това само накара Джей Джей да се разхили още по-диво.
– Е – рече той, когато най-сетне овладя смеха си. – Кой е гладен?
Макар че всички бяхме мокри, Оливър ни поведе през лабиринт от коридори, докато стигнахме до дъното на къщата. Силната рок музика ставаше все по-силна с приближаването ни до източника й – кухнята беше изпълнена с аромат на прясно изпечени чеснови хлебчета. Приятелката на Оливър, Стела, подреждаше масата и танцуваше на стържещата музика, а един тип с очила и рошава червеникаворуса коса режеше маруля на островчето в средата. И без да ни го представят, веднага познах Зандър Джоунс, четвъртия и последен член на "Хартбрейкърс".