– Какъв е този шум, за бога? – попита Джей Джей, като отиде до плота и се тръшна на едно от столчетата. Алек вървеше след него, но Аша, Бумър и аз се застояхме на прага, в очакване да ни представят.
– Не питай мен – отвърна Зандър, без да вдига очи от работата си. – Стела пое контрола над музиката още щом излязохте.
– Това са "Байоник Боун" – каза тя, размахвайки вилица към Джей Джей. – Моята най-най-любима група.
– Втората ти най-любима група – поправи я Оливър. Прекоси стаята и я притисна към гърдите си, а после залепи усмивка на челото й. – Защото нас обичаш повече от Фреди К, нали?
Тя му се усмихна.
– Фактът, че помниш кой е Фреди К, ме кара да те обичам още повече.
Като ги гледах, ми стана ясно как Стела е спечелила сърцето на най-прочутия играч в музикалната индустрия. Те си подхождаха съвършено, тъмни дрехи и рошави коси, принцът и принцесата на пънка.
– Вие двамата сте ужасни като тая музика – каза Джей Джей.
Стела вдигна пламнал поглед, но после изпищя:
– Алек! Ти пристигна! – Захвърли приборите, които държеше, и се хвърли към него. – Толкова ми липсваше.
– Мина само месец – каза той, но от усмивката на лицето му личеше, че и тя му е липсвала.
Погледнах скришом Оливър, който беше застанал пред печката. Държеше дървена лъжица и проверяваше каквото там къкреше в огромния казан. Не изглеждаше смутен от очевидната привързаност на приятелката му към Алек, затова и аз положих всички усилия да не обръщам внимание на камъка в стомаха си, докато Алек я прегръщаше.
– Да, но есенният семестър започва скоро и тогава няма да ви видя чак до коледната ваканция. – Не знаех много за Стела, но по време на пътуването Алек бе споменал, че тя учи фотография в Школата за визуални изкуства в Ню Йорк.
– Винаги можеш да си окачиш един наш плакат в стаята – предложи Джей Джей, което му спечели изпепеляващ поглед от всичките му приятели.
– Сигурен съм, че все ще се намери повод да дойдем в Ню Йорк – увери я Алек.
– Е, какво правиш в Орегон? Оливър каза, че пътуваш нанякъде.
– Да, отиваме в Сиатъл.
– Ние? – Тя погледна през рамо и най-сетне забеляза, че не е сам. На лицето й се разля широка усмивка, щом ме видя. – Фелисити? О, господи, здравей! Толкова се радвам да се срещнем на живо.
– Здрасти. – Бях смаяна колко щастлива звучи, сякаш и на мен се радваше колкото на Алек. Тя бързо прекоси разстоянието между нас и ме прегърна. Боже, това момиче го биваше в прегръдките. Стисна ме, сякаш се познавахме от цяла вечност.
След като ме освободи, се скара на Алек:
– Защо не спомена, че ще водиш някого?
Той сви рамене. Жестът бе съвсем небрежен, но от блясъка в очите му разбрах, че е искал да ги изненада, и се наслаждава, че ги е хванал неподготвени.
Аз започнах да въртя часовника си, не знаех какво да кажа, нито как да се включа в разговора. Между Стела, Алек и останалите от групата имаше някаква непринуденост, която правеше битката с водни пистолети напълно приемлива и която се постигаше единствено след много време, прекарано заедно. Това ме накара да се почувствам като аутсайдер въпреки топлото посрещане и усетих, че се насочвам към моя източник на утеха: Аша и Бумър. Аша обаче като че ли не изглеждаше смутена от задружната група. Или пък от факта, че стоеше в една стая с любимата си група. Тя прехвърли плитката си над рамото, мина покрай мен и подаде ръка на Стела.
– Здравей, аз съм Аша.
– Стела – отвърна Стела, поемайки ръката й. – Ти беше на скайпа вчера, нали? Хубава огърлица, между другото. Обичам сърцата.
Пръстите на Аша докоснаха нежната верижка на шията й, разклащайки сребърните сърчица, които висяха на нея.
– Да, благодаря. Фелисити ми я направи.
– Еха – рече Стела и изви вежди. – Ти си я направила? Имаш талант.
– Благодаря. – Бузите ми пламнаха от прилив на гордост. Погледнах към Алек, който се ycмихвaшe и въртеше своята гривна на китката си.
Една кратка пауза в разговора даде възможност на Бумър да се примъкне до Аша.
– Здравей, аз съм Бумър.
Стела отвори широко очи, когато изви врат.
– Здрасти, радвам се да се запознаем.