– Аз съм такъв човек – всичко или нищо – рече, преди да спре пред една врата. – Стигнахме. Надявам се да ти хареса.
Задържа вратата, за да мога да вляза. Стаята бе поне два пъти по-голяма от моята у дома, с огромно легло с колони, телевизор, дивани и баня. Като се огледах, имах чувството, че съм в луксозен хотел, а не в нечия къща. Какво правеше чичото на Оливър с толкова много място?
– Благодаря – казах и оставих багажа си на пейката пред леглото. – Идеална е.
Очаквах Оливър да си тръгне, но той се облегна на касата на вратата. Скръсти ръце и се вгледа в мен, сякаш се опитваше да разреши някаква мистерия.
– Е... значи вие с Алек, а? – Отново се усмихна бавно, от онези усмивки, които карат коленете на момичетата да омекнат. На мен ми подейства изнервящо и лицето ми почервеня. Да не би да знаеше нещо, което аз не знаех?
– Не сме заедно – отвърнах. За втори път обяснявах това, но по някаква причина приятелите на Алек като че ли мислеха обратното.
– Може, но между вас двамата определено става нещо. И това е... интересно. – Той потърка брадичката си, сякаш бях някакъв объркващ обрат в сюжета на книга, която четеше.
– Интересно ли? — Това комплимент ли беше, или... ?
– Защото ти толкова приличаш на нея – добави той.
Потиснах раздразнението, което запулсира в гърдите ми.
– Имаш предвид Вайолет Джеймс.
Той кимна.
– Имаш подобно лице и... – спря да ме огледа от глава до пети – и общо взето, във всичко приличаш на нея. Е, освен в характера. А ако питаш мен, това е огромно подобрение.
Ами благодаря?
– А те... бяха ли... ? – Беше ми неудобно да задавам на Оливър лични въпроси за Алек, но пък той започна.
Оливър сви рамене.
– Алек не е човек, който ще говори за такива неща. Снимаха една сцена заедно в "Безсмъртни нощи" и известно време бяха приятели, но не знам нищо повече.
Снима ли са сцена заедно? Това пък какво значеше? Сцена с целувка? Или нещо повече?
Като забеляза, че съм потънала дълбоко в мислите си, Оливър се прокашля и каза:
– Както и да е, ще те оставя да се настаниш. – Той се отблъсна от рамката на вратата. – Мисля, че ще се ориентираш до долния етаж, нали?
Кимнах.
– Супер. Ще се видим след малко. – А после изчезна, като затвори вратата след себе си.
През следващите няколко минути стоях насред стаята и се опитвах да осмисля всичко случило се през последните два часа.
Опитвах се да погледна по-небрежно на ситуацията, но бях преживяла водно сражение и бях вечеряла с най-известната момчешка група на света. А сега всички щяхме да гледаме филм. Това не се случва на обикновените момичета. Чувствах се като във филм на "Дисни", тип – сбъдната мечта. Не че мечтата на живота ми бе да ям италианска храна с "Хартбрейкърс".
Врата се затръшна надолу по коридора и ме стресна. Кожата ми настръхна още щом съблякох влажната рокля и я смъкнах на пода. След като порових около минута в чантата си, осъзнах, че нямам какво да облека. Единствените ми чисти дрехи бяха тези за следващия ден и имах едно резервно потниче. Имах също и пижама – клинче и твърде голяма тениска с надпис "Книжните червеи са секси". Щеше да е прекалено смущаващо да я облека, затова сложих потничето, макар че вероятно щеше да ми е студено на ръцете. Щом се облякох, се освежих в банята и сресах косата си, за да не се сплетат мокрите кичури. Нямаше какво повече да правя и реших да сляза долу, въпреки че ми оставаха още десет минути.
Завих надясно и тръгнах по пътя, по който бяхме дошли. Докато наближавах ъгъла, до мен достигнаха два гласа.
– ...тогава трябва да й кажеш истината, Алек. – Беше Стела, говореше високо и настоятелно.
– Но аз не я лъжа – чу се дълбокият глас на Алек. Той звучеше разстроен и стомахът ми се сви. Внезапно имах чувството, че говорят за мен.
– Да, но и не си честен с нея.
Настъпи дълга пауза и си помислих, че са отминали, но тогава Алек въздъхна:
– Какво очакваш да направя, Стела? Става дума за баща ми. Знаеш колко е властен и не искам да я изгубя.
– Вече ти казах какво трябва да направиш според мен – отвърна тя. После добави по-тихо: – Съжалявам, но знаеш какво изпитвам към баща ти. Той за малко да разруши връзката ми с Оливър.
Този разговор определено не беше предназначен за моите уши и макар че исках да изчакам отговора на Алек, се почувствах виновна, че слушам, затова се върнах в стаята си, преди някой да ме е хванал. Срутих се на леглото и реших да изчакам няколко минути, за да им дам време да приключат разговора си.
Докато се взирах в тавана, превъртах чутото в ума си. И двамата не бяха споменали името ми, но не можех да се отърва от усещането, че някак съм забъркана в по-голям проблем. Дали случаят бе такъв и Стела мислеше, че Алек е изневерил... не можех да спра да мисля и за онзи телефонен разговор.