– А аз не. — Седнах и пригладих къдриците си. Нямаше за какво да се извинява, освен може би че спря. Или че не ме целуна по-рано.
Това вероятно успокои малко вината му, защото само си седяхме и се усмихвахме плахо един на друг, докато усмивките ни угаснаха в замислено мълчание. После Алек каза:
– А моята сестра, Ванеса — започна той, което си беше странно начало на разговор в момента. — Тя се омъжва в края на месеца и си мислех, че може би... — Телефонът му започна да бръмчи и той бръкна в джоба си, вместо да довърши изречението. – Ало? – Помълча малко, слушаше. — Да, съжалявам. Ще слезем до пет минути.
– Кой беше? — попитах, когато той затвори.
– Стела. Явно всички ни чакат.
По бузите ми избухна червенина. През последните пет минути бях забравила, че останалите дори съществуват. Сякаш помислил си същото, Алек се ухили и прокара ръка по кичурите си. Ако бях права, коленете ми щяха да поддадат. Той беше ужасно секси, с подути от целувките устни и рошава коса.
Отвън времето се бе променило и ритмичното барабанене на дъжда по прозореца ми помогна да успокоя ритъма на сърцето си.
– Е – рече той, изправи се и ми подаде ръка. – Май трябва да вървим. Иначе Стела ще изпрати издирвателен отряд.
Не се върнахме в кухнята.
Вместо това Алек ме поведе по още едно стълбище към подземния етаж и влязохме в голяма зала за забавления, обзаведена с всички обичайни заподозрени: вляво имаше въздушен хокей и билярдна маса, а отвъд – огромен плосък екран и седалки като в киносалон. От другата страна видях бар с блещукащ гранитен плот, стъклени лавици, по които бяха наредени цветни бутилки, и редица столчета. От стария джубокс в ъгъла звучеше "Подслади ме".
Приветствен хор привлече вниманието ми и се обърнах към малката ниша с креслата. Нашите приятели се бяха събрали на два дивана и всички се смееха и сочеха Зандър. Видях как сви рамене и отпи голяма глътка от чашата, която държеше.
– Какво правят? – попитах.
– Играят на Най-вероятно.
– Какво е това?
– Гледай.
– Твой ред е! – обяви Стела и сръчка Аша. Двете се бяха разположили една до друга на по-големия диван, Оливър и Бумър седяха до тях.
Аша се ухили широко и отметна от очите си кичур, който беше избягал от плитката й.
– Добре, нека помисля. – Замълча и се огледа, докато погледът й не спря на мен. Усмивката й стана още по-широка и тя попита: – Кой е най-вероятно да опази нечия тайна?
След малко всички се обърнаха към нас с Алек. Момчетата от групата и Стела сочеха с пръст към него, докато Бумър и Аша сочеха към мен. Пак избухна смях. Джей Джей, който седеше най-близко до нас, се наведе над облегалката на стола и подаде чашата си на Алек.
– Четири за теб и две за Фелисити – каза той, като се хилеше.
Стоик както винаги, Алек прие напитката и отпи четири глътки. После направи гримаса, избърса уста с опакото на дланта си и ми подаде чашата. Преди да отпия, направих грешката да помириша съдържанието й. Носът ми пламна от миризмата. Беше водка, която ненавиждах, но всички ме гледаха, затова поех дълбоко дъх и отпих две малки глътки.
– Уф. – Свих устни и бутнах чашата в ръката на Джей Джей. – Ужасно е. Няма ли нещо друго, освен алкохол?
– Разбира се – каза той, преглъщайки смеха си. – Лед.
Поклатих глава.
– Отврат.
В другия край на стаята джубоксът смени плочите и започна още една песен от осемдесетте. Мелодията ми беше позната, мама я пускаше, когато чистеше къщата, но не можех да се сетя за името на песента.
– Ще седнем ли? – попита Алек, толкова тихо, че да го чуя само аз.
Ръката му се озова на кръста ми и той ме поведе към последното свободно място – малко канапе. Настани се пръв и аз се наместих до него към възглавницата, той ме хвана за китката и ме дръпна към себе си, почти в скута му.
Бумър се ококори, а Стела сбута Аша развълнувано, но никой не беше по-шокиран от мен. Бузите ми внезапно пламнаха и не бях сигурна дали е от водката, или от така откровения жест на Алек.
Настъпи тишина, всички се взираха в нас. После Оливър каза:
– Е, вие двамата загубихте ли се?
Джей Джей се ухили.
– Показвах на Фелисити библиотеката – обясни Алек.
И други неща...
Усещах погледа на Аша, но ако вдигнех очи, те щяха да издадат всичко, случило се между нас.
Не сега – исках да й кажа. – Не и пред публика.
– Сигурен ли си, човече? — попита Джей Джей. – Косата ти е малко рошава.
Това не беше вярно — Алек бе пригладил кичурите си, преди да излезем от библиотеката, — но той се хвана на уловката и ръката му полетя към косата, за да се увери, че всичко си е на мястото, и приятелите му зареваха от смях.