– Внимавай с нея – каза Джей Джей на Алек, кимайки към мен. – Нали не искаш да ти изсмуче душата.
– О, супер. Шега за червенокоси – казах аз с дълбока въздишка. Но не бях толкова подразнена, колкото изненадана, че едва сега измисли такава.
– Не се тревожи. Имам още много в склада – рече той, почуквайки се по слепоочието. – Просто чаках подходящия момент. Вярно ли е, че печелите по една луничка за всяка открадната душа?
Извъртях очи и се обърнах към Оливър.
– Намерих една книга за съзвездия на пейката до прозореца. В нея имаше записан текст на песен. Твоя ли е?
– О — отвърна той и отвори широко очи. – Ами да. Моя е. Напълно забравих за нея.
– Книга за съзвездия? — попита любопитно Стела. – Каква песен?
Оливър вдигна ръка и потърка тила си.
— Твоята песен — каза й. — Останах тук известно време, след като ние... След като всичко се прецака... – И замълча.
Явно бях засегнала нещо лично или пък болезнено. Не възнамерявах да го смущавам. Дори не ми беше минало през ум, че мога да накарам някой като Оливър Пери да се чувства така. Но бях облекчена, че вниманието на всички се отклони от продължителното ни отсъствие с Алек.
Стела му се усмихна и се сгуши до него.
– Бих искала да я видя.
– Разбира се. – Той притисна устни в челото й. – Ще ти я покажа по-късно, става ли?
– Ама колко сте сладки двамцата – каза Джей Джей, посягайки към бутилката с водка на масата. – Нагледах се вече на този любовен фестивал. Нека продължим играта. – Той погледна право към мен. – Ако вие двамата ще играете, най-добре си изберете отровата. Правя страхотни шотове с водка, но барът е зареден добре.
Завъртях часовника на китката си и не отговорих. Не че бях прекалено скромна. Знаех, че много хора на моята възраст пият, и нямах проблем с това. Понякога, ако Аша ме завлечеше на парти на някой от нейните сънародници, дори пиех бира. Но не ми се случваше често.
В годината преди да избяга, на Роуз й беше станало навик да влиза залитаща в стаята ми по малките часове след някой купон. Ако мама я хванеше пияна, се стигаше до нов рунд крясъци, затова се налагаше тринайсетгодишното ми аз да държи косата на сестра си, докато тя повръща, да я преоблича и да й помогне да си легне. След всичко това не намирах алкохола за особено привлекателен.
Оливър неволно ме спаси.
– А какво ще кажете да гледаме филм? – попита той, смръщвайки се към телевизора.
– Никой не иска да гледа "Казино Роял", Оливър – каза Зандър и хвърли една от възглавниците на дивана към него. – Благодарение на теб сме го гледали милион пъти.
– Всъщност аз нямам нищо против – каза Бумър.– В този филм има "Астон Мартин" DBS.
Оливър засия.
– Харесваш Джеймс Бонд?
– Той харесва коли – изсумтя Аша. И сякаш това бе достатъчен повод за напиване, тя подаде чашата си на Джей Джей, който още държеше бутилката. Той веднага я обслужи, като й наля голям шот водка и я плъзна към нея. Без колебание Аша го гаврътна на екс.
– Ето за това говоря – каза Джей Джей, потривайки ръце. – Е, чий ред е?
– Мой – предложи Алек. – Кой е най-вероятно да бъде отвлечен от извънземни?
– О, стига бе – изсумтя Зандър, когато всички, освен мен и Аша гласуваха за него. Ние посочихме Бумър. – Ама вие май се опитвате да ме напиете. Мисля, че е време за малко разнообразие.
Глава 15
– Защо твоят отбор ще са ченгетата?
– Защото – каза Джей Джей – аз съм по-мъжествен и изобщо изглеждам по-добре от теб, Зандър. Освен това ти държиш инхалатор в задния си джоб.
– Имам астма, не съм инвалид – оплака се Зандър. – И изобщо какво общо има това?
Всички се бяхме събрали в задния двор на Тайната квартира и на няколко метра от нас Джей Джей и Зандър спореха. Дъждът беше спрял, но въздухът още натежаваше от влага и щом поемех дъх, имах чувството, че дробовете ми са свързани с овлажнител.
– Може би трябва да се реши по старшинство – предложи Бумър. Той стоеше между двете момчета със скръстени на гърдите ръце като рефер. Само свирката му липсваше.
– В такъв случай пак печеля – заяви Джей Джей.
Зандър вдигна ръце.
– Ама това не е честно! Ти избираше първи и взе Оливър в твоя отбор. На мен поне трябва да се падне да реша дали да сме от лошите, или от добрите.
– На мен ли така ми се струва – прошепнах аз, като се наведох така, че само Аша да ме чуе, – или те наистина се държат като хлапета?