Алек рязко спря.
– Ехо?
Завъртя глава наляво-надясно.
– Стела, ти ли си?
– Нагоре.
Той рязко вдигна глава.
– Фелисити?
– Здрасти.
– Какво правиш на дървото?
– А, крия се – отвърнах. Макар че технически не се справях особено добре.
Той поклати глава и после, след като отстъпи няколко крачки, се затича, скочи и се хвана за моя клон. Повися така за миг, изчака тялото му да спре да се люлее напред-назад, след това се издърпа нагоре и прехвърли крак над дебелия клон.
Когато най-сетне се настани срещу мен, се ухили с вълча разбойническа усмивка.
– Май че си намерих птиченце.
Изсмях се тихо.
– Нищо подобно. Определено не долетях тук сама.
– В смисъл...?
– Оливър ме повдигна. И нека ти кажа... че не беше никак лесно, да не споменавам, че беше и страшно. Нямам представа как да сляза. – Тогава си спомних как той се издърпа на клона като маймуна и добавих: – Разбира се, ти го правиш да изглежда лесно.
– Какво те накара да решиш, че е добра идея да се качиш на дърво в тъмното?
– Е, не успях да убедя Оливър в бегаческите си способности, затова той реши, че ще е най-добре да се скрия. Твоят приятел е с откачено състезателен дух.
– И ти се съгласи?
– Не точно. Да кажем само, че стигнахме до споразумение.
– Какво споразумение?
– За нещастие нямам право да ти кажа – отвърнах с усмивка. В интерес на истината не исках да обяснявам сделката на Алек и най-вече последната част от нея – че момчетата трябва да спрат да го дразнят заради мен. Като помолих Оливър за това, на практика признах, че между нас има нещо. Което, след целувката, не можех вече да отричам. Но с Алек все още не бяхме говорили за това и не исках да избързвам. – Какво ще кажеш да ме свалиш долу и да забравим, че изобщо съм се качвала тук?
– Добре, но не и преди да са спрели да се гонят наоколо. – Той извади телефона от джоба си и провери часа. – Остават още десет минути до края на играта. Дотогава предпочитам да си стоиш тук.
Извих вежди.
– Така ли?
Алек кимна и се примъкна напред по клона.
– Предполагам, че след като не можеш да мърдаш... – замълча, усмивка играеше на устните му, когато сви едното си рамо.
Взираше се в мен, сякаш попиваше всяка подробност от лицето ми, но после се наведе и притисна устни към моите. Целувката беше нежна, устните му бяха като шепот, дали от съображения за сигурност, или защото се опитваше да се контролира – не разбрах. Едната му ръка остана на клона за опора, но другата посегна и обхвана бузата ми, преди да се плъзне в косата ми.
Исках да се приближа и да увия ръце на врата му, но притисках гръб към ствола, за да не падна. Не след дълго потънах в целувката – пръстите му, заплетени в къдриците ми, бумтенето на сърцето ми, наболата брада по брадичката му боцка бузата ми – и ръцете ми неволно посегнаха нагоре и докоснаха челюстта му.
Изгубих равновесие, стомахът ми се преобърна и аз се отдръпнах, за да се закрепя отново.
– Това изглежда много опасно.
– Да бе, добре. – Алек извъртя очи, но под престореното раздразнение се криеше усмивка. – Предполагам, че ще успея да те сваля долу.
Когато краката ми стъпиха сигурно на земята, с Алек решихме да легнем насред полянката. Тревата беше влажна от дъжда и облаците закриваха изцяло нощното небе, но не ми пречеше. Той ме обгръщаше с ръка, а другата бе свил под главата си и аз използвах рамото му за възглавница. Някакви буболечки бръмчаха до ухото ми, а клинът ми се намокри, но беше страхотно да си лежим така.
– Това не е твоят суитшърт, нали? – попита той, като го подръпна.
Поклатих глава.
– Беше студено и Джей Джей ми го даде. – Замълчах, изненадана от думите, които излязоха от устата ми. – Ще призная, че приятелите ти не са чак толкова лоши.
Той се засмя и гърдите му се разтресоха.
– Може да са дразнещи и инфантилни, но са много добри и бързо ти влизат под кожата.
– Да – казах аз. – Стела също е супермила. – Тъй като вече бяхме на темата, поех дълбоко дъх и добавих: – С нея изглеждате доста... близки.
Усетих как помръдна.
– Така е – каза той. – В известни отношения много си приличаме, затова се разбираме добре.
За каквито и прилики да говореше, аз не ги забелязвах. Стела приличаше повече на Оливър – беше общителна и не се притесняваше да изкаже мнението си, но предполагам, че не я познавах достатъчно, за да разбера.