"Астрофил" свърши и момчетата изсвириха няколко по-бързи песни, преди да преминат към хитове на други музиканти.
Аша заръкопляска след края на последната песен.
– Това беше невероятно, момчета.
Джей Джей се поклони с широк замах на палките.
– Целта ни е да доставяме удоволствие. Радвам се, че ви хареса.
Това беше съвършеният край на един дълъг ден – да седиш до огъня и да се наслаждаваш на хубава музика. Но сигурно нещо не беше наред, защото очите на Оливър бяха присвити в концентрация, сякаш се опитваше да открие някакъв отдавна забравен спомен.
– Какво има, мило? – попита го Стела.
– Нищо. Просто... не мога да си спомня кога за последно сме свирили така.
– Аз също – каза Алек. – Но трябва да го правим по-често.
Всички кимнаха в съгласие.
– Е, колкото и да беше приятно, аз съм скапан – прозя се Зандър и потърка очите си, като накриви очилата си. – Мисля, че е време да ви кажа лека нощ. Беше ми приятно да се запознаем – добави той към мен, Аша и Бумър. – Ще се видим на сутринта.
След като Зандър си тръгна, хората започнаха един по един да се отправят към леглата. Щом Аша и Бумър освободиха тяхното канапе, с Алек се преместихме там, за да можем да седнем заедно. Не след дълго останахме само трима.
– Хей, Фелисити, имам един въпрос – каза Оливър. – Нали се сещаш за огърлицата, която си направила за Аша? Онази, която Стела хареса?
Вдигнах глава от рамото на Алек.
– Да, какво за нея?
– Чудех се какво да й подаря за годишнината ни, но огърлицата ще е перфектна. Може ли да направиш дубликат, но да смениш сърцата със звезди? Ще платя за материалите и отделеното време.
– Наистина ли? – изправих гръб аз. Оливър искаше да ми даде пари, за да направя бижу? Това сигурно беше някакъв майтап.
– Да. И може би пасващи обеци? – Той се заигра с войнишката метална плочка на шията си, плъзгаше я напред-назад по верижката. – Или ще е твърде сладникаво?
– Не, ще е страхотно. Освен това може да ги носи и отделно. Знаеш ли, дали харесва висящи обеци, или до ухото? – Аз говорех със сто километра в час, запленена от тръпката по новия проект. Все още трябваше да довърша моя присмехулник, но той можеше да почака. При перспективата за истинска поръчка цялото ми тяло зажужа.
– Ами... до ухото – каза Оливър и Алек кимна в съгласие.
– А кога искаш да са готови? – попитах. – И как ще ти ги дам? – Съмнявах се, че ще видя повече Оливър след този уикенд, затова реших, че ще е най-добре да уредим логистиката по сделката още сега.
Оливър сви рамене.
– Ами след няколко месеца, не е спешно. Сигурен съм, че дотогава ще се видим, а ако не, винаги можеш да ги дадеш на Алек. – Отговори така небрежно, сякаш се подразбираше, че пътищата ни отново ще се пресекат. Заради Алек. Защото той предполагаше, че аз ще бъда с Алек. При тази мисъл усетих как гърдите ми олекват.
– Но за всеки случай ето – посегна и взе телефона ми. Когато ми го върна, имах нов запис в списъка с контактите си – 007. – Пиши ми, ако имаш някакви въпроси.
– Идеално – казах аз, неспособна да повярвам на късмета си.
– Благодаря, Фелисити. Наистина го оценявам – рече той. – Трябва да помислиш да продаваш нещата си. Сума ти момчета, които се чудят какво да вземат за гаджетата си, ще са ти благодарни. – После стана и протегна ръце над главата си. – Е, аз съм скапан. Ще се видим утре.
И просто така ние с Алек останахме сами.
– Вълнуваш ли се? – попита ме той, като се премести, за да ме придърпа към себе си.
– Като се има предвид, че ще ми платят, за да направя нещо, което обичам, о, даа – отвърнах аз, вече не можех да сдържам радостта си.
– Това може да стане нещо редовно. Оливър е прав. Много хора биха купили бижутата ти. – Той сви рамо в опит да се държи небрежно, но знаех, че загатва за предишния ни разговор за колежа и моето бъдеше. Видя ли? — казваше ми той. – Още едно доказателство, че съм прав. Забрави за правото и костюмите. Следвай мечтите си!
Но той беше твърде любезен, за да ми каже "казах ли ти", затова аз бързо благодарих и реших да сменя темата:
– Ти наистина беше страхотен тази нощ. Откога свириш?
– Кинг започна да ме учи, когато бях на осем.
– Баща ти свири?
– Свирил е. Беше невероятен, но вече не си пада толкова по музиката.
Смръщих се. Кинг Уилямс беше изпълнителен директор на "Монго Рекърдс". Как така не си падал по музиката?