– И?
– От алкохола минах на наркотици – поколеба се и добави: – И тогава ме арестуваха.
– Арестували са те? – Въпросът избухна от устните ми. – Защо?
– За притежание с цел продажба – призна тя. Изражението ми сигурно е било красноречиво, защото Роуз побърза да добави: – Беше само малко трева и тя беше на приятеля ми Джими. Той я извади на връщане от един купон. Бяхме пушили и ченгетата я надушиха, затова претърсиха колата и откриха четири пакетчета, везна и тайника на Джими в багажника. Аз дори не знаех, че съществува. Закопчаха ни и двамата, но Джими призна, че тревата е негова, затова не ми повдигнаха обвинения.
– Кога се случи това? – попитах аз. Разтопеният сладолед се стичаше по чашата на шейка ми и аз я преместих настрани недокосната.
– Седмица преди да си тръгна. – Роуз се изсмя безрадостно. – Мама трябваше да ме вземе от ареста. Когато се прибрахме, тя откачи. Не спираше да повтаря, че този арест бил последната капка и че трябвало да се взема в ръце, защото не възнамерявала повече да ми плаща гаранцията. – Розалин, щом навършиш осемнайсет – каза ми тя, имитирайки строгия глас на мама, – очаквам от теб да се държиш като отговорен възрастен човек. Щом не искаш да ходиш на училище, ще трябва да си намериш работа и да се включиш в сметките за домакинството. Няма да имаш безплатна квартира в тази къща.
Колкото и ядосана да бях на мама, ми се стори, че условията й не са били толкова неразумни, колкото Роуз ги изкарваше.
– И? – попитах аз, все още в очакване на обяснение.
Роуз вдигна ръце и поклати глава.
– Тя искаше да плащам наем и да следвам нейните правила. Защо да се съгласявам на такова нещо? Щом трябваше да се издържам сама, за нищо на света нямаше да търпя нейната тирания.
– И затова... избяга — казах аз, повтаряйки онова, което ми се струваше най-логичната интерпретация на случилото се.
– Не, нали вече ти казах – отвърна тя със стисната челюст. – Когато отказах да подпиша ултиматума й – сериозно, мама извади някакъв шибан договор, – тя ме изрита от къщата. Каза ми да стоя далеч от живота ти, докато не завършиш гимназия и не влезеш в колеж.
Какво била направила мама? Притиснах длани към масата и се опитах да остана спокойна.
– Но какво общо има всичко това с мен?
– Тя се тревожеше за теб.
Примигнах.
– Защо?
– Кой знае! – сви рамене Роуз. – Може би се страхуваше, че моите грешки и бунт ще се предадат и на теб. Как изобщо е решила, че ще се окажем еднакви, нямам никаква представа...
– Защото аз сляпо вярвах на всяка нейна лъжа, нали? – сопнах се аз, неспособна да скрия отровата в гласа си. Не бях ядосана толкова на Роуз, колкото на себе си. Вярвах така безрезервно на мама, и то във всяко отношение. Никога не ми беше хрумвало, че тя нарочно ме държи в неведение.
– Не, защото ти си амбициозна, старателна и работлива... моята противоположност.
Добре, признавах й го. Ние наистина бяхме пълни противоположности: тя непокорната, аз кротката. И тази огромна разлика ме накара да замълча.
Ако мама поискаше нещо от мен, аз веднага го правех, без да задавам въпроси. Но Роуз изобщо не познаваше покорството. Когато мама й кажеше да направи нещо, дори да е нещо съвсем просто – като да се прибере преди вечерния час или да изхвърли боклука, тя вършеше точно обратното. И все пак защо точно тогава бе решила да й се подчини и е позволила да ни раздели?
Разбира се, беше ми изпращала писма, но това ми се струваше нищожно, предвид факта, че не присъстваше в живота ми. Не се обаждаше по телефона. Не пишеше имейли. Защо не беше решила да вбеси мама и да се появи изненадващо някой уикенд?
– Роуз, още не разбирам – казах аз. – Ако наистина не ти е пукало за правилата на мама, защо остана далече от мен?
Тя преглътна, забила поглед в земята, и не можах да разгадая изражението й. Смутена ли беше от нещо?
– Фелисити, трябва да разбереш. Когато си тръгнах, нямах работа, нямаше как да се издържам. – Прехапа устна и аз най-сетне разгадах изражението й. Беше гузна. – Трябваха ми пари, за да си стъпя на краката.
– За какво говориш? – попитах, присвивайки очи. – Какви пари?
Тя се поколеба секунда-две, после каза:
– Попечителският фонд за образование, който мама и татко са основали за мен. Нямаше да го използвам за колеж, затова мама ми даде достъп, при условие че ще стоя далеч от живота ти.
Взирах се в нея, опитвах се да проумея чудовищността на онова, което ми казваше.
– Мама ти е платила, за да стоиш далеч от мен?