– Бях бясна. – Тя се тръшна на възглавниците, сякаш самият спомен я изтощаваше. – Но "Дисни" имат правило, че не можеш да излизаш от ролята, докато си с костюма, така че трябваше да се усмихна и да се преструвам, че портокаловият сок, който течеше в деколтето ми, не е голяма работа. А всъщност исках само да му извия врата.
Потиснах смеха си, докато се опитвах да си представя как Роуз овладява гнева си. Беше ми по-лесно да си я представя как с костюм на Пепеляшка псува като моряк и от ушите й излиза пара. Малките момиченца плачат, чашите с чай се пръскат по пода, когато Роуз се хвърля през масата, за да удуши горкия Николи.
– Предполагам, че си го е получил по-късно?
– Такъв беше планът – призна Роуз, – но преди да ми се отвори възможност, той ме заварди на едно място и ме заумолява за прошка. Сериозно, молеше се на колене. Това беше толкова сладко, че се разтопих. На кораба не се продаваха цветя, но той отиде до магазина за сувенири и ми купи роза с лампичка от "Красавицата и Звяра". Тя беше кичозна, пластмасова и вероятно струваше седмичната му надница, но беше толкова трогателно.
Роуз да се разтопи? Нищо чудно, че Николи се беше задържал толкова дълго. Другите й гаджета се задържаха най-много за около месец.
– А и акцентът му – продължи да въздиша тя. – Господи, напълно се прехласнах по начина, по който пропяваше "р"-то, когато изричаше името ми.
– Значи, всичко е наред? – попитах аз.
Роуз се усмихна.
– Така ми се струва. Имахме си трудни моменти и препятствия, но нещата са доста добре. Скоро се преместихме тук заедно, което е доста голяма крачка, но ми се струва правилно. На нас ни се струва правилно. – Тя затвори албума и го остави на масичката за кафе, преди да ми се усмихне. – Е, не че знам нещо за момчешките групи, но твоят приятел Алек... онзи ли е, за когото го мисля?
– Ами да – промърморих, нямам представа защо се смутих да призная това. – Срещнахме се на едно благотворително събитие.
И през следващите десет минути й разказах за маскения бал и за всичко случило се след това, от боровинковите шейкове в закусвалнята до скривалището ми на дървото в Тайната квартира.
Когато приключих, усмивката на Роуз се беше удесеторила.
– Той ми се струва невероятен.
Кимнах и прибрах една къдрица зад ухото си.
– Такъв е.
– Но? Звучиш някак... несигурна. – Тя ме изгледа, преди да наклони глава. – Славата му ли те притеснява?
Помислих върху това, преди да поклатя глава.
– Ако трябва да съм честна, ние се познаваме твърде отскоро, за да мога да кажа. Видях как тя се отразява на живота му – където и да отиде, хората искат да се снимат с него, – но той е щедър в това и никога не се е стигало до степен да ме притеснява.
– Тогава какво те безпокои? Защото е така, виждам.
Притесняваше ли ме нещо? Вгледах се в ноктите си, сякаш отговорът, който търсех, щеше внезапно да се появи върху любимия ми коралов лак.
През изминалите няколко дни мислех единствено за сестра си: Защо си тръгна? Добре ли е? Дали ще иска да ме види? Бях толкова фокусирана върху това да я намеря, че не бях мислила особено за мен и Алек. Харесвах го, наистина... но може би тя беше права. Дори след разговора с него снощи не бях сигурна какви са ни отношенията. Просто приятели ли бяхме? Приятели с екстри? Гаджета? Ако някога е имало повод да се използва статус на връзката във Фейсбук – Сложно е, това беше моментът.
А на всичко отгоре трябваше да стигна до истината за Вайолет Джеймс и не можех да спра да мисля за разговора му със Стела, който дочух. Но не си и честен, каза му тя.
А това ме накара да се запитам... Криеше ли Алек нещо от мен?
Тази мисъл ме караше да усещам пустота.
Последното, абсолютно последното нещо, от което се нуждаех, бяха още лъжи. Първо мама с писмата от Роуз. После разбрах, че Аша и Бумър са гаджета. А сега и се съмнявах в чувствата си.
– Няма да се смееш, нали? – казах след малко. – На маскения бал усетих мигновена връзка с Алек. Той е невероятно затворен човек, но за мен се отвори. Не знам как да го обясня, но някак веднага се отпуснахме заедно. Прилича на вълнението да чуеш нова песен по радиото и макар че ти е напълно непозната, възпламенява душата ти. Сякаш е написана само за теб и искаш да я пееш с цяло гърло, нищо че не знаеш думите. Ето така се чувствам с него.
– Тогава какъв е проблемът?
– Не мисля, че е напълно искрен с мен.
Роуз изви вежда.
– За какво?
– Ами... не съм съвсем сигурна.
– Фелисити. – Тя говореше ведро, но така ми заприлича на мама, че потрепнах. – Не каза ли току-що, че се познавате отскоро? Не можеш да очакваш да ти сподели всичките си тайни веднага.