– Това го разбирам. – Въздъхнах. – Просто... Има едно друго момиче. Казва се Вайолет Джеймс.
– Актрисата?
Кимнах.
– Миналия месец таблоидите писаха, че били гаджета – обясних аз. – А цял уикенд той води напрегнати телефонни разговори. Мисля, че са свързани с нея.
– О... – каза многозначително Роуз и аз веднага се засрамих.
– Знам, че звучи нелогично – побързах да обясня. – Но наистина го харесвам. Ако ме лъже... Не мисля, че ще мога да го понеса. Не и за него. Не и сега.
Оф. Защо бях толкова жалка? Никога не се бях разстройвала заради момче. Добре де, може и да ми посърна малко сърцето, когато Еди Маркс ми забрави името, но той беше просто глупаво увлечение. Знаех, че Еди не ме забелязва. За него бях никоя.
Може би именно по тази причина това беше различно.
Алек ме виждаше. Аз бях някоя за него... но ако това нямаше значение? Ами ако връзката, която усещах с него, не беше достатъчна? Ами ако въпреки това избереше нея?
Роуз ме прегърна през раменете.
– Знаеш, че има лесно решение на този проблем, нали?
– Така ли?
Тя кимна.
– Трябва да говориш с него.
– Ами ако всичко е в моята глава? Може би няма никаква голяма тайна и аз прибързвам със заключенията. Не искам да си помисли, че си въобразявам нещо за нас или пък да изглеждам несигурна.
– Алек ми се струва доста разумно момче – каза Роуз и ме придърпа към себе си, за да ме стисне успокояващо. – Ако му обясниш как се чувстваш, сигурна съм, че ще разбере. А ако не разбере, ако наистина лъже, в такъв случай ще е по-добре да научиш сега, нали?
Телефонът ми изжужа и аз се зарадвах на това прекъсване.
Аша: Ей, ще ни пуснете ли?
Аша: Алек беше нападнат от фенове на обяда, затова се върнахме по-рано.
– Наред ли е всичко? — попита Роуз, когато станах от дивана и прибрах телефона си.
– Аша е. Те са долу.
– Фелисити?
– Да?
– Говори с него.
Когато отворих вратата, само Аша и Бумър чакаха на прага.
– Къде е Алек?
Бумър посочи вляво.
– Трябва да е зад ъгъла. Говори по телефона.
– Добре, ще го изчакам. – Отстъпих встрани, за да могат да влязат.
Когато тръгнаха по стълбите, аз се облегнах на рамката на вратата и обкрачих прага – единият ми крак беше в сградата, а другият – отвън, на бетона. Не исках да се заключа навън, а и не исках Алек да си помисли, че сме го изоставили. Колкото и да не ми се щеше да го призная, Роуз беше права. Трябваше да говоря с него и това беше идеалната възможност да го направя насаме. Но откъде изобщо да започна?
На теория трябваше да е лесно да карам направо и да попитам за Вайолет. Алек беше разумен човек. Макар че отношенията ни още не бяха ясни, той щеше да разбере нуждата ми от яснота.
Но в действителност нещата не се развиват както на теория. Въпреки че Алек не обичаше да съди хората, нямаше добър начин да повдигна въпроса за Вайолет, без да изглеждам ревнива откачалка. Ами ако съсипех всичко между нас, като направех от мухата слон?
Въпреки страховете си знаех, че трябва да кажа нещо. Напрежението в стомаха ми нямаше да си отиде иначе.
Изминаха пет минути, а Алек още го нямаше. Затова тръгнах да го търся. Не беше зад ъгъла, както каза Бумър, нито пред галерията. Колата му още беше паркирана на същото място, което означаваше, че не е отишъл далеч. Ако се беше укрил в някое от кафенетата по улицата, щеше да ми отнеме цяла нощ да го открия. Но като го познавах, щеше да е на някое тихо местенце, ако имаше нужда да си прочисти главата.
Намерих го на пейка в парка, на една пресечка от апартамента на Роуз. Мястото беше пусто, ако не се брои майката, която люлееше дъщеря си на люлката. Алек си беше сложил слушалките и макар че не можех да видя лицето му, от начина, по който се беше прегърбил – с лакти на коленете, сведена глава и стиснати ръце, – разбрах, че е разстроен.
Докоснах го леко по рамото, когато седнах до него.
– Здрасти.
Алек се напрегна при допира ми, но щом ме видя, мускулите му се отпуснаха и той спря музиката.
– Как мина разговорът със сестра ти? – попита, преди аз да го попитам какво е станало.
– Отвориха ми се очите. – Издишах накъсано и се облегнах назад. – Оказа се, че Роуз не е избягала. Мама я е изритала, защото са я арестували за притежание на наркотици, но те не били нейни. Явно мама е решила, че Роуз ще ме поквари или някакво подобно безумие, затова – забележи – й е платила да стои настрани.