– Леле. – Той изправи гръб. – Това е направо откачено.
– Нали?
След миг мълчание устните на Алек се извиха.
– Трябва да признаеш, че прилича на сюжет на сапунен сериал.
Стрелнах го с поглед.
– Както и рокаджия планинар, който помага на непозната, която е срещнал на маскен бал, да открие отдавна изгубената си сестра.
– Никой – изсмя се той – не би повярвал. Но явно животът ти е доста забавен. Цяло чудо е, че никой не ти е предложил собствено телевизионно шоу.
– О, да – извъртях очи аз. – Сестрите Кардашиян трябва да внимават.
Алек се засмя и това ме накара да се усмихна.
– Фелисити? – каза той внезапно.
– Да?
– Наистина се радвам, че намери сестра си.
Внезапен прилив на благодарност към момчето, което седеше до мен, се разля в цялото ми тяло – заедно с вълните на срам. Алек бе искал само да ми помогне. Беше отделил целия си уикенд заради това, беше ядосал баща си и как му се отплащах аз за добрината? Като се съмнявах в него.
Бях предположила, че след като най-близките ми хора имаха тайни от мен, и той трябва да има. Но това, че не знаех всичко за живота му, не означаваше, че ме лъже. Както каза Роуз, не можех да очаквам да си излее душата пред мен, след като ме познаваше едва от две седмици и нещо. Къде беше мистерията или романтиката тук?
– Ние намерихме Роуз – поправих го аз. – Ти ми каза, че не мога да ти благодаря, докато не го направим, затова сега искам да знаеш колко много означава това за мен. И не става дума само, че ни закара дотук. Благодаря ти, че не ми позволи да се откажа в Сан Франсиско и ми помогна да преодолея историята с Аша и Бумър. Нямаше да стигна толкова далече без теб.
Алек взе ръката ми и прокара палец по кокалчетата.
– За мен беше удоволствие – каза той. Знаех, че го мисли – той винаги говореше каквото мисли, – но усмивката му бързо се стопи.
– Ей, добре ли си? – попитах и го побутнах с рамо. – Аша ми писа какво се е случило на обяда. Каза, че са те връхлетели.
Той се облегна назад и пъхна ръка в джоба на панталоните си. Другата продължаваше да държи моята и аз стиснах окуражаващо пръстите му.
– Не е заради това – отвърна той. – Знам, че може да не изглежда така, но на мен наистина ми е приятно да се срещам с фенове. Пък и съм абсолютно сигурен, че Аша е преувеличила. Не бяха чак толкова много.
– Тогава какво има?
Алек се усмихна насила, но така само изглеждаше още по-нещастен.
– Баща ми.
– Пак ли се обади? – Макар че ми беше казал да не се тревожа, нямаше как. Честотата на обажданията на Кинг се увеличаваше със значително темпо, което ме караше да мисля, че става нещо сериозно. – Трябва да се върнеш в Ел Ей и аз напълно те разбирам. Ние тримата ще се оправим на връщане. Не искам да мисля, че това пътуване ще застане между теб и баща ти.
– Фелисити, няма да ви изоставя в Сиатъл. Свикнал съм Кинг да се държи като гадняр. Ще се справя, не се тревожи. Става ли?
Намръщих се, не бях убедена, но преди да кажа нещо, той се наведе и докосна с устни челото ми, съвсем леко. После стана и ми подаде ръка – джентълмен, както винаги.
– Трябва да се върнем, преди да са започнали да се питат къде сме – каза той. Знаех, че се опитва да сложи край на разговора по възможно най-милия начин, но мислите ми не спираха да се връщат към Кинг.
Какво беше сторил, за да нарани толкова много сина си?
Глава 18
Прекарахме остатъка от следобеда при сестра ми и преди да се усетя, пет часа изминаха като пет минути. За вечеря помогнах на Роуз да направи макарони на фурна с толкова много сирене, че щеше да ни запуши артериите, и когато приключихме с яденето, тя ни принуди да играем на Монополи.
Оказа се разоряващо.
– ... пет, шест, седем... О, по дяволите – каза Аша, когато осъзна къде ще спре пионката й.
Бумър заби победоносно юмрук във въздуха.
– Благодаря ви, че посетихте луксозния спа хотел на Бумър "Бордуок". Ще ви струва две хиляди, моля.
Аша погледна към жалката купчинка от един и пет долара, въздъхна и бутна всичките си авоари – дребни монети, Балтик Авеню и Сейнт Джеймс Плейс – по масата към гаджето си.
– Е, аз съм аут. Съмнявам се, че това ще покрие сметката.
– Мога да се сетя за няколко начина да покриеш разликата – предложи той ухилен. – Може да започнеш с...
– Бумър! – възкликна Аша. Бузите й пламнаха и тя го изрита под масата. – Това е детска игра. Дръж се прилично.
– Скъпа – изсумтя той и посегна да погали крака й. – Почти съм сигурен, че настолните игри не са само за деца.