Тя посочи към кутията.
– Тук пише – подходяща за деца над осем години.
– Е, ние не играем с осемгодишни – каза Бумър, – така че не се тревожи.
Алек се обърна към него и посочи електронната игра, която Бумър беше сложил на масата заедно с портфейла си, мобилния телефон и смачкана касова бележка от бензиностанцията.
– Сигурен ли си? – попита Алек.
Роуз едва не се задави с глътка вино, а Аша отметна глава назад и се засмя, забравила за всякакво смущение. Аз огледах всички и не успях да сдържа усмивката си. Това беше съвършен момент – да съм с хората, които обичам.
Тогава телефонът на Алек иззвъня.
Изражението му застина, когато видя екрана.
– Извинете ме – каза той, избута стола си и стана. Опитах се да уловя погледа му, за да го попитам с очи дали всичко е наред, но той излезе от апартамента, без да се обърне.
Устните ми се стиснаха в права линия. Сигурно се обаждаше Кинг. Никой друг не можеше така лесно да разстрои Алек.
Преди да осъзная какво правя, аз също станах от масата. Очите ми бяха вперени във вратата, през която Алек беше излязъл.
– Ей сега се връщам – казах на останалите, без да обяснявам повече.
Знаех, че той не иска да се тревожа, но аз вече нямаше да го оставя да се оправя сам с Кинг. Не можех да поправя онова, което се беше объркало между бащата и сина, но поне можех да бъда до Алек. Ако не бе готов да ми каже какво става, щях да го преживея. Но щях да го подкрепя. Той ми беше помогнал да намеря Роуз и това бе най-малкото, което можех да направя за него.
Докато слизах по стълбите, дочух гласа му.
– Моля те, Вай – чух го да казва, а обикновено дълбокият му глас звучеше разстроен. Нима се... молеше? – Знам, че не това ти обещах, но дай ми шанс. Можем да оправим нещата.
Чакай, какво?
Стиснах перилата, не исках да повярвам на ушите си. Може би заради нервността ми подсъзнанието ми бе създало някакъв въображаем разговор.
Да, това трябваше да е.
Но той заговори отново:
– Разбира се, че съм с теб в това! След цялото време, което прекарахме заедно, как бих могъл да мисля иначе?
Ужасно усещане се зароди в гърдите ми, когато всички съмнения и страхове, които се опитвах да потисна, изпълзяха от ямата в стомаха ми. Алек се бореше за връзката си – с Вайолет. Господи, бях ужасна глупачка. Наистина ли си бях въобразила, че ще ме предпочете пред нея? Той беше музикант, а тя – актриса. Подхождаха си идеално.
– Не, аз съм в Сиатъл – каза той. Не спомена защо е тук. Не спомена за мен. – Още щом се върна, ще дойда при теб, става ли?
Той продължи да говори, но аз не чух нищо повече. В ушите ми кънтяха думите, които не можех да изхвърля от главата си.
Дай ми шанс.
Можем да оправим нещата.
След цялото време, което прекарахме заедно...
Един по един пръстите ми се свиха в юмрук. Може би връзката им беше в криза, но нищо, абсолютно нищо не даваше право на Алек да мами Вайолет. Много добре знаех как изневярата на татко съсипа мама и от мисълта, че може да съм причинила на Вайолет същата болка, ми призля.
Затворих очи и се опитах да поема дълбоко дъх, но дробовете не ми сътрудничеха. Имах чувството, че гърдите ми хлътват при всеки задавен опит.
– Фелисити? — Отворих очи. Алек стоеше на две крачки от мен и ме гледаше с тревога. – Добре ли си?
– Не – сопнах се аз. — Изобщо не съм добре.
Как можа? – исках да изпищя. – Как можа да ме целунеш и да се смееш с мен, и да споделиш частици от живота си, когато явно има друга, която е по-важна за теб?
Той се сепна от резкия ми отговор.
– Добре... а искаш ли да поговорим за нещо?
– И още как, Алек. Нека поговорим. — Гласът ми звучеше някак различно — прекършен и изпълнен с горчивина. – Какво ще кажеш да започнем с факта, че току-що чух разговора ти с Вайолет.
Трябваше да му го призная – той дори не трепна.
– Това ли те разстрои? – Изглеждаше напълно объркан. – Защо?
– Еха. Като се има предвид какво ти казах за родителите си, как татко изневери на мама, наистина ли мислиш, че няма защо да се разстройвам? – Поклатих глава и отстъпих от него.
– Виж, не знам какво си мислиш, че си чула, но явно с станало недоразумение...
– Не, спри. – Вдигнах ръка. Той за глупачка ли ме мислеше? Или за глуха? – Не искам да слушам извиненията ти.
Само с една крачка Алек прекоси разстоянието между нас и обхвана лицето ми с длани. Бях му ядосана, но очите ми се затвориха и се поддадох на допира му, позволих си миг, в който да запомня какво е да усещам пръстите му върху кожата си.