Знаех, че ще е за последно.
– Направил ли съм нещо, което да те кара да се съмняваш в мен? Тъй като не разбирам защо се държиш така – каза той, в гласа му се усещаше паника. — След всичко, което преживяхме този уикенд, дори няма да ми дадеш шанс да обясня?
Думите му ме накараха да се отдръпна.
– Какво да обясниш? Че ме лъжеш през цялото време? – Някакво неопределимо чувство се зараждаше в мен. Дали беше гняв, или мъка, не знаех, но нямах силите да спра, за да разбера какво е, преди да кажа нещо, за което ще съжалявам. – Ти какво очакваше? Че защото ми помогна да намеря Роуз, ти го дължа? Или че трябва да се чувствам късметлийка, без значение с колко момичета се виждаш, защото ти си Алек Уилямс!
Не беше честно да отварям въпрос за славата му, но от устата ми се изливаха думи, които не бих казала при нормални обстоятелства, сякаш част от мозъка ми беше дала на късо.
Спокойствието на Алек се стопи, болката на лицето му премина в гняв.
– Наистина ли това мислиш за мен?
Да! – исках да извикам, но тогава моята сантиментална страна – онази част от мен, която все още бе луда по Алек – ме накара да замълча.
– Не зная – казах, гласът ми потрепери. – Но напоследък се наложи да се справям с твърде много лъжи и ми писна. Нямам сили да мисля кое е истина и кое не, особено ако отговорът е нещо, което не искам да чуя.
– Значи това е, така ли? – Въпросът беше студен като лед.
– Да – прошепнах. – Предполагам.
– Добре. – Лицето му застина. И в очите му вместо интелигентност и одухотвореност вече виждах само пустота. Никога не ме беше поглеждал така, безразлично, сякаш не означавах нищо за него. – Кажи на Аша и Бумър довиждане от мен.
После се обърна да си тръгне и аз усетих как сърцето ми се разбива.
– Това е трагедия – каза Аша. – Това е трагедия като на Роуз и Джак.
Тя сериозно ли сравняваше моето късане с Алек с "Титаник"?
Стиснах зъби.
– Никой не е умрял – казах й, докато се взирах през мокрия от дъжда прозорец към гората отвън. Днес мрачното време съответстваше напълно на настроението ми. – Моля те, спри да се държиш, все едно някой е умрял.
– Твоята връзка умря. – Аша не спираше да набляга на някакви случайни думи, сякаш се надяваше някоя от тях внезапно да попадне в целта и аз да осъзная, че правя огромна грешка.
– Никога не сме имали връзка – напомних й. Защо трябваше постоянно да обяснявам това на хората? Как така не можеха да си набият в главата, че ние с Алек не сме гаджета?
– Добре де, твоят романс, твоята любовна история, както щеш го наречи. Вие с Алек приключихте и това, приятелко моя, е истинска трагедия.
Щеше ми се да престане вече. Всеки път когато изричаше името му, имах чувството, че някой бърка в гърдите ми и ми изтръгва сърцето. Но ми се струваше, че тя няма да се откаже скоро.
Макар че не исках да се прибера у дома, ние бяхме във влака за Лос Анджелис. Пътуването щеше да отнеме дванайсет часа, което означаваше, че трябва да изтърпя воя на Аша още седем. Тя не спря да намила, откакто Алек си тръгна вечерта. Когато казах на всички какво се е случило между нас, си мислех, че тя ще грабне оръжията и ще е готова да се сражава за мен, както направи предния ден сутринта.
Но нищо подобно.
Вместо това тя откачи и цяла нощ ми изнася лекция колко невероятен бил Алек. Беше убедена, че няма начин да има връзка с Вайолет Джеймс. Все пак – рече тя – той ти помогна да намериш Роуз и те запозна с приятелите си. Грижа го е за теб, Фелисити? Може би беше права, но тя не бе чула разговора му с Вайолет и не бе усетила отчаянието в гласа му, докато я умоляваше.
А аз го чух.
Това бе повече от достатъчно да ме убеди, че има чувства към нея, и нямах желание да ставам част от публичен любовен триъгълник.
Единственото преимущество на това, че бяхме във влака, докато Аша ми се караше, беше, че и Роуз бе тук. Тази сутрин тя се обади в работата си, за да каже, че е болна, и си събра багажа, за да не се налага да се изправям сама пред мама. Сега, когато знаех истината, тя реши, че няма смисъл да стои далеч от мен.
След като Алек си отиде, трябваше да намерим друг начин да се приберем у дома и Роуз предложи влака. Очите ми изскочиха, когато видях цената, но тя купи четири еднопосочни билета, преди да успея да протестирам, като каза, че парите не били голям проблем. Много се съмнявах в това, защото тя работеше като барманка, а Николи като готвач, но какво друго можехме да сторим? Роуз нямаше кола, а пък ние тримата нямахме пари. Това бе единственият ни вариант.