– Да се надяваме. Писна ми да се промъквам през прозореца – каза Аша. – Е... да си говорила с някой интересен напоследък?
Господи, тя беше неуморна.
– Ако говориш за Алек, не съм. Не сме говорили от Сиатъл и възнамерявам да си остане така. – Аша отвори уста, за да започне дълга проповед как съм правела най-голямата грешка в живота си, но преди да изрече и дума, аз махнах с ръка.
– Не ме гледай така. Знам какво ще кажеш. Като го повториш милиард пъти, няма да ми промениш решението.
Тя изстена и се отпусна на възглавниците.
– Защо си толкова упорита?
Аз ли съм упоритата?, едва не се засмях аз.
– Просто искам да си продължа живота. Защо ти е толкова трудно да разбереш?
– Защото вие сте един за друг. – Аша замълча и прибра назад косата си, сякаш се опитваше да измисли най-добрия начин да ми каже това, което следваше: – Фелисити, потънала си в отрицание. Имам чувството, че гледам романтична комедия. В момента сме в частта, когато момчето губи момичето, а момичето отказва да признае колко идеални са един за друг. И ето ме и мен – крещя на телевизора, защото тя е такава тъпачка.
– Да не би да ме нарече тъпачка? – попитах.
Тя се ухили.
– Може би. – Последва пауза, след това Аша пак стана сериозна. – Ти си ми най-добрата приятелка, Фелисити, и искам да си щастлива, но мисля, че използваш случилото се между теб и майка ти като извинение, за да изхвърлиш Алек от живота си.
– Какво? Не използвам нищо като извинение.
– Напротив – каза тя, сочейки ме с пръст. – Ти си така ужасена да не те излъжат отново, че отблъсна Алек, за да няма опасност той да направи същото.
– Но той наистина ме излъга. – Преметнах дръжката на чантата си през главата си и извадих косата си. – Виж, наистина трябва да тръгвам за работа.
Аша се взира известно време в мен, преди да въздъхне пораженчески.
– Да, добре. Имаш ли нужда от превоз? Рия най-сетне си взе нова кола, така че ванът пак е мой. Паркиран е зад ъгъла.
– Не – казах и тръгнах към вратата. Трябваше ми малко време насаме, за да помисля. – Ще взема автобуса.
Тази вечер в "Електрическа гофрета" беше спокойно.
Госпожица Дейзи ми зае лаптопа си по време на затишието, затова можех да прегледам вариантите за колежи. Все още възнамерявах да кандидатствам в Харвард, но плановете ми за бъдещето се бяха променили и трябваше да се адаптирам. Вече знаех, че ще кандидатствам в Калифорнийския университет. Там таксите бяха нищо в сравнение с Харвард и можех да живея у дома. Институтът по моден дизайн и търговия също беше в Лос Анджелис и предлагаше една от най-добрите програми за бижутери и металообработване в страната. Освен това мислех и за училища в Сиатъл, тъй като щеше да е хубаво отново да съм близо до Роуз.
Истината беше обаче, че не знаех къде ще се озова следващата есен – и това не ми пречеше. Макар и изнервяща, несигурността на неведението бе вълнуваща по неочакван за мен начин. Имах чувството, че светът се е отворил и трябва само да избера посока.
Бях потънала в работата си и не я забелязах, докато не седна срещу мен. Когато вдигнах очи, тя свали слънчевите очила и разтърси косата си.
– Е – усмихна ми се Вайолет Джеймс. – Май наистина си приличаме.
Не знаех какво да кажа. От усмивката й останах с усещането, че внезапната й поява е целяла да ме шокира.
– Ами здрасти. – Затворих лаптопа на госпожица Дейзи и го избутах встрани, докато гледах Вайолет със здравословна доза недоверие. – Мога ли да ви помогна с нещо?
– Всъщност да. Дойдох заради Алек.
– Може да спрете дотук – казах аз, вдигайки ръка. Нямах нужда да ми обяснява, че е неин. – Няма защо да се безпокоите заради мен. Знам, че сте заедно, и няма да ви се пречкам.
Тя примигва, сякаш ми бяха изникнали рога, после се изкикоти.
– Кое е толкова смешно? – попитах.
– Ние не сме гаджета. – На лицето й имаше лека усмивка, сякаш намираше тази идея за забавна.
– Не разбирам.
– Ние сме само приятели – уточни тя. – Майките ни са били съквартирантки в колежа, затова с него се познаваме от деца. Алек ми е като по-малък брат. Той продуцира първия ми албум.
Това ме накара да замълча. Спомних си разговора с Алек в колата на път за Сан Франсиско. Миналия месец го накарах да ми позволи да продуцирам албум за нов клиент.