– Чакайте – казах аз ококорена. – Вие сте новият клиент на Кинг?
Тя вирна нос, сякаш тази идея я отвращаваше.
– Вече не. Този човек е абсолютен гадняр.
– Така... – казах аз и се почесах по главата. – Определено не разбирам.
– Историята е малко дълга.
Въпреки това имах чувството, че Вайолет е дошла именно за да ми я разкаже, затова извих вежди и зачаках.
– "Безсмъртни нощи" е в последния си сезон и аз имах нужда да си почина от актьорството – обясни тя. – Искам да започна музикална кариера, затова по-рано през лятото помолих Алек за помощ. Прекарахме един уикенд в студиото на баща му и когато Кинг чу записа, който направихме, ми предложи договор. Отначало се колебаех, защото съм чувала някои не особено добри отзиви за работата с Кинг. Но той се съгласи Алек да продуцира албума, затова аз реших да дам възможност на "Монго". После, преди около две седмици, Кинг внезапно си промени решението. Каза на Алек, че не бил достатъчно отговорен да работи по проекта.
Отдръпнах рязко глава назад. Преди около две седмици Алек бе пропуснал барбекюто на баща си. Знаех, че скандалът им заради това е създал напрежение между тях, но не бях и предполагала какво е изгубил Алек.
И за всичко бях виновна аз. Не биваше да приемам предложението му да ме закара до Сан Франсиско.
– Абсолютен гадняр, нали? – каза Вайолет, когато видя изражението ми. – Ако ме питаш, Кинг си търсеше извинение да поеме проекта, но аз не бях съгласна, щом нямаше да работя с Алек. Той буквално се въодушеви от моята музика. А Кинг вижда в мен единствено много пари.
– И какво се случи?
– Ами аз още не бях подписала договора и агентът ми беше във връзка с друг продуцент, затова се оттеглих. Което беше гадно, защото с Алек вече имахме много идеи за албума.
Една ужасна мисъл пусна корени някъде в дъното на съзнанието ми.
– Алек те умоляваше да размислиш, нали? – попитах аз.
– Да. Той беше в Сиатъл, затова не можахме да говорим лично, но ме убеди да изчакам, докато се вадим, преди да взема такова решение.
Стомахът ми се сви. Разговорът, който бях дочула у Роуз. Алек не се е молил заради връзката си, борил се е за онова, което обичаше най-много: музиката. Преглътнах и се опитах да се преборя с прилошаването.
– Отказвам да работя с Кинг, а Алек се чувства ужасно заради начина, по който баща му се отнася с него, затова намерихме друго решение. Той създаде своя звукозаписна компания. – Тя се усмихна като горда майка. – Щом приключи с всички юридически подробности, аз ще съм първият му клиент.
– Той наистина ли се е опълчил така на баща си?
Тя кимна.
– Да, рискува много заради мен – отношенията с баща си и кариерата си. Но той си е такъв. – Вайолет замълча за миг и се наведе над масата. – Виж, Фели сити. Не знам какво се е случило между вас, защото Алек не ми каза. Но знам, че му липсваш. Много.
Дълго време не казах нищо.
Аша беше права. Алек и Вайолет не бяха гаджета. А аз го отблъснах, за да не ме нарани. Всъщност беше права за всичко. Щом осъзнах какво съм отхвърлила, усетих остра, ослепяваща болка.
– И той ми липсва – признах.
Очите на Вайолет заблестяха от вълнение, сякаш отговорът ми беше най-хубавото нещо, което е чувала.
– Тогава му се обади. Повярвай ми. Той иска да те чуе.
Да бе. Направо ми прилоша, като се сетих какво му бях наговорила. Нямаше да има връщане назад. Алек сигурно ме мразеше.
– Знам, че само се опитваш да помогнеш – казах й, – но не съм сигурна, че е добра идея. Казах му ужасни неща и просто... не мисля, че отношенията ни вече могат да бъдат същите.
– Добре – каза Вайолет и вдигна ръце. – Не ми е работа да настоявам. – Взе си чантата от масата и започна да рови из нея. – Преди да си тръгна, имам нещо за теб. Алек спомена, че трябва да го върне, но не мисля, че ще го направи.
Чантата й беше огромна, почти колкото моята, и каквото и да търсеше в нея, не го намираше. Вбесена, тя я преобърна и изсипа съдържанието й. Портмоне, цял куп червила, а телефонът й изтрака на масата до моя пътнически екземпляр на "Да убиеш присмехулник".
– А, ето я – каза тя и плъзна книгата към мен.
Но аз не слушах. Защото сред останалите неща имаше и оригами сърца.
– Откъде ги имаш? – попитах, като взех едно. При по-близък оглед установих, че са направени от нотни листове.
– О, Алек ги прави – каза тя и махна с ръка. Сякаш нищо не означаваха. – Гледа видео в You Tube, когато бяхме в студиото миналата седмица, и направо се вманиачи по тях. Вземи едно, щом ти харесват. Имам милиони. – Вайолет си прибра нещата в чантата, сложи си пак тъмните очила и стана от сепарето. – Е, трябва да вървя. Имам интервю в радиото утре и трябва да се подготвя. Дори не съм погледнала още въпросите. Радвам се, че се запознахме, Фелисити.