— За да ги поглезят, смесват храната им с бира, а за да ги накарат да се отпуснат, им пускат силно класическа музика. Възможно е стекът в чинията ти да е слушал концертите на Орор. И може би дори се е влюбил в тях. Както виждаш, имате нещо общо!
Знаех много добре, че прави всичко възможно, за да ме накара да се отпусна, но дори чувството за хумор ме беше напуснало.
— Майло, започвам да се уморявам тук. Ще ми обясниш ли какво толкова важно искаше да ми кажеш?
Той погълна още една филийка, без дори да даде време на месото да погали небцето му, после извади от чантата си миниатюрен лаптоп и го отвори на масата.
— Добре, сега вече имай предвид, че говори не твоят приятел, а агентът ти.
Това беше неговата формула, с която започваше всяко събиране, на което се смяташе, че говорим по работа. Майло беше движещата сила на нашето малко предприятие. С телефон, залепен за ухото, той живееше със сто километра в час, в постоянна връзка с издателите, чуждестранните агенти и журналистите, в постоянно дебнене на някоя добра идея, за да направи известни книгите на единствения си клиент — мен. Не зная как беше убедил „Дабълдей“ да публикува първия ми роман. В жестокия свят на книгоиздаването той беше усвоил занаята си в движение, без специално образование и подготовка, за да стане един от най-добрите просто защото вярваше в мен повече, отколкото самият аз вярвах в себе си.
Винаги си беше въобразявал, че ми дължи всичко, но аз знаех, че — напротив — той ме беше превърнал в звезда, като направи така, че още с първата ми книга да вляза в магическия свят на авторите на бестселъри. След първия успех бях получил предложения от най-реномираните литературни агенти, но отклоних всичките.
Защото освен че беше мой приятел, Майло притежаваше едно рядко качество, което поставях над всичко останало — лоялността.
Или поне така си мислех, преди да чуя признанията му в този ден.
4
Вътрешният свят
Толкова изпразнен от надежда е външният свят, че вътрешният ми е дваж по-скъп.
— Да започнем с добрите новини — продажбите на първите два тома са все така отлични.
Майло обърна екрана на компютъра към мен: червени и зелени криви се устремяваха към тавана на графиката.
— Международният пазар пое вълната от американския и „Трилогията на ангелите“ е на път да се превърне в истинско световно явление. Само за шест месеца си получил повече от петдесет хиляди имейла от читатели! Даваш ли си сметка?
Обърнах глава и повдигнах очи. За нищо не си давах сметка. Облаци от пара се губеха в замърсения въздух на Лос Анджелес. Орор ми липсваше. За какво ми беше този успех, след като нямах с кого да го споделя?
— Друга добра новина: снимките на филма започват другия месец. Кира Найтли и Ейдриан Броуди са потвърдили съгласието си и баровците от „Колумбия“ са във възторг. Вече са ангажирали главния художник на декорите на „Хари Потър“ и се надяват да излезе следващия юли в над три хиляди кина. Присъствах на няколко кастинга: беше страхотно. Трябваше да дойдеш…
Докато една сервитьорка ни носеше ястията, които бяхме поръчали — талиатели с рак за него и омлет с пачи крак за мен, — телефонът на Майло започна да вибрира на масата.
Той погледна към номера, който се изписваше, сбръчка вежди и за миг се поколеба, преди да го вземе, после стана от масата, отдалечи се към верандата, която свързваше по дължина вътрешния двор с останалата част от ресторанта.
Разговорът не продължи дълго. До мен достигаха откъслечни думи, накъсани от шума в салона. Разбирах, че беше оживен, изпъстрен с взаимни упреци и споменаване на проблеми, които не разбирах.
— Бяха от „Дабълдей“ — обясни ми Майло, когато отново се върна да седне. — Обадиха се относно едно от нещата, за които ти говорих преди малко. Нищо чак толкова сериозно, просто проблем с отпечатването на луксозното издание на романа ти.
Държех на това издание, което исках да стане изискано: готическа корица от изкуствена кожа, акварелни рисунки на главните герои, неиздавани досега предговор и послеслов.
— Какъв е проблемът?
— За да отговорят на търсенето, са подготвили тиража много набързо. Печатарите са били под напрежение и нещо се е объркало. Резултат: имат сто хиляди дефектни екземпляра. Те ще ги оправят, обаче досадното е, че известна част вече са били доставени в книжарниците. Ще пращат писма, за да ги върнат обратно.
Извади от чантата си един екземпляр и ми го подаде. Дори и при разсеяно прелистване лошия печат беше очевиден — от петстотинте страници на романа само половината бяха отпечатани. Историята прекъсваше рязко на страница 266 с едно изречение, самото то недовършено: