Изол слезе по огромното стълбище с лек наклон, което стигаше до това, което всички наричаха „пукнатината“: пространство, изградено изцяло от стъкло и състоящо се от две сгради една срещу друга от двете страни на една бетонна алея.
Тя влезе през главния вход на този прозрачен кораб, чийто партер с магазините и кафенетата си приличаше на ултрамодерен търговски център. Взе асансьора, който водеше към горните етажи, където имаше лекционни зали, театър, кино, спортна зала, но най-вече голяма библиотека, отворена денонощно. Спря пред машината да си купи един зелен чай, после намери място в дъното на залата. Тук човек наистина беше в XXI век: всяка маса представляваше работно място, оборудвано с компютър, даващ непосредствен достъп до книгите в библиотеката, които бяха качени в интернет.
Изол си разтри слепоочията. Едва се държеше на крака. Предния ден се беше върнала от учебното си пътуване и вече беше претрупана от работа. По-голямата част от вечерта прекара в правене на фишове и в преглеждане на лекциите си, като непрестанно поглеждаше към екрана на телефона си, подскачайки всеки път, когато апаратът вибрираше, за да оповести пристигането на имейл или на есемес, който никога не беше този, който чакаше.
Трепереше, беше й студено, полудяваше. Защо Джимбо изобщо не се обаждаше? Беше ли измамена, тя, която обикновено беше толкова недоверчива и дистанцирана спрямо хората?
Беше почти полунощ. Библиотеката малко по малко се изпразваше, но неколцина студенти щяха да останат до 3–4 ч. сутринта. Тук беше така…
Изол извади от чантата си книгата на Том Бойд, която беше намерила в салона за чай в Италия. Тя прелисти страниците, докато стигна до снимката на Лука Бартолети и неговата приятелка Стела, каращи скутер из улиците на Рим.
Никога не преставай да ме обичаш, беше написала младата италианка. Точно това имаше желание да каже и тя на Джимбо…
Извади ножица от ученическия си несесер, както и тубичка лепило и на свой ред използва белите страници, за да залепи на тях най-хубавите снимки, направени през четирите седмици щастие, което беше преживяла с него. Букет от спомени, обогатен с билетите за спектаклите и за изложбите, които бяха споделили: ретроспекцията на Тим Бъртън в „МоМА“, музикалната комедия „Чикаго“ в „Амбасадор Тиътър“, както и всички филми, които бе открила благодарение на него във филмотеката на Ню Йорк: „Дони Дарко“, „Реквием за една мечта“, „Бразилия“…
Работи през цялата нощ и вложи сърцето си в това, което направи. В ранната утрин, със зачервени очи и разнебитена глава, спря в пощенската станция, намираща се в административната сграда, за да купи дебел плик, в които да сложи книгата с тъмносинята кожена подвързия и да я изпрати в Съединените щати.
Били се събуждаше бавно. Все още с респиратор, тя не можеше да говори заради сондата за интубиране, която препречваше трахеята й.
— Ще я махнем до няколко часа — увери я Клузо.
Той провери малките електроди, които беше поставил на гърдите й, за да стимулира сърцето в случай на забавяне на сърдечния ритъм.
— Никакъв проблем в това отношение — каза той.
Усмихнах се на Били, тя ми отговори с намигане. Всичко вървеше добре.
— Трябва да бързам! — оплака се момичето, като се преобличаше. — Каза ми, че си нагласил будилника!
Тя намъкна полата, нахлузи обувките и закопча блузата.
Младият мъж в леглото я гледаше и се усмихваше доволно.
— Ако искаш да ми се обадиш, имаш номера ми… — каза тя и отвори вратата на стаята.
— ОК, Кристи.
— Казвам се Кари, нещастнико!
Джеймс Лимбо — наричан Джимбо — се усмихна широко. Стана и се протегна, без да се опитва нито да се извини, нито да я задържи. Излезе от стаята и отиде да си приготви закуска.
По дяволите, няма кафе! — измърмори той, отваряйки кухненския шкаф.
Погледна през прозореца и видя Кари Някоя-си, която вървеше нагоре по улицата към Хюстън Стрийт.
Добър удар. Е, средна работа… 6 от 10 — отсъди той и се нацупи. Във всеки случай не достатъчно, за да повтори.
Вратата на апартамента се отвори и Джонатан, неговият съквартирант, влезе с две чаши кафе.
— Срещнах пощенския раздавач долу — каза той и посочи с глава към пакета, който носеше под мишница.