Клузо минаваше да я види всеки ден и търсеше евентуални усложнения или следи от изливане на течност в предсърдието, но според него всичко беше наред.
Що се отнася до мен, бях превърнал болницата в нещо като свой кабинет. От 7.30 до 19 ч. работех на моя лаптоп в кафенето на приземния етаж с шумозаглушителни слушалки на ушите. На обяд се хранех в столовата на персонала, благодарение на магнитната карта на Клузо. Кога спеше този човек? Ядеше ли? Загадка… А като придружител бях получил легло в стаята на Били, което ни позволяваше да прекарваме вечерите заедно.
Никога не съм бил толкова влюбен.
Никога не съм писал толкова лесно.
Керъл пристигна първа пред малката книжарница на „Грийн Стрийт“. Погледна през стъклото и не повярва на очите си.
Книгата беше там!
Отворена върху една представителна лавица, украсена с етикета „единствен екземпляр“, тя съжителстваше със сборник стихотворения от Емили Дикинсън и афиш от филма „Непригодните“, подписан от Мерилин Монро.
Почувства присъствието на Майло зад себе си.
— Поздравления за упоритостта ти — каза той, като се приближи до витрината. — Вече си мислех, че никога няма да я намерим.
— Сигурен ли си, че е тя?
— Веднага ще проверим — каза той и влезе в книжарницата.
Тя скоро щеше да затваря. Изправен пред рафтовете, Кенет Андрюс връщаше на местата им почистените от прах книги. Прекъсна заниманието си, за да посрещне новите си клиенти.
— Какво мога да направя за вас, госпожо, господине?
— Бихме искали да разгледаме една от книгите ви — каза Керъл и посочи с пръст романа на Том.
— Ах! Изключително нещо! — възкликна книжарят, вземайки книгата от витрината с такава предпазливост, сякаш държеше в ръцете си старопечатна книга.
Майло разгледа романа от всички страни, изненадан от начина, по който различните читатели го бяха почувствали свой.
— Е? — разтревожено попита Керъл.
— Тя е.
— Купуваме я — извика тя възторжено.
Беше развълнувана и горда. Благодарение на нея, Били вече беше извън опасност!
— Отличен избор, госпожо. Ще ви я опаковам. Как бихте желали да платите?
— Ъъъ… колко струва?
Опитен в бранша, Кенет Андрюс беше надушил възторга на клиентите си и не се поколеба да обяви една абсолютно налудничава цифра:
— Шест хиляди долара, госпожо.
— Какво! Шегувате ли се? — изкрещя Майло.
— Това е уникален екземпляр — обоснова се книжарят.
— Не, това е грабеж!
Старият мъж им показа вратата:
— В такъв случай не ви задържам.
— Айде бе! Абе я си… — Майло не беше на себе си.
— Веднага, драги господине, и на вас също пожелавам приятна вечер — отвърна Андрюс и постави отново книгата на лавицата.
— Чакайте! — помоли Керъл, опитвайки се успокои нещата. — Ще ви платя.
Тя извади портфейла си и подаде кредитна карта на книжаря.
— Благодаря, госпожо — отвърна той и я взе.
— Добре, мога ли да се върна в къщи? Омръзна ми да лежа — мрънкаше Били.
Професор Клузо й хвърли строг поглед.
— Боли ли ви, като натисна тук? — попита той, опипвайки гръдната й кост.
— Малко.
Лекарят беше разтревожен. Били имаше треска. Раната й се беше зачервила и гноясала, а краищата й се бяха леко разтворили. Може би беше само повърхностно възпаление, но той все пак нареди да бъдат направени няколко изследвания.
— Как така отхвърлена? — избоботи Майло.
— Съжалявам много — извини се Кенет Андрюс, — но с кредитната карта на жена ви изглежда има проблем.
— Не съм негова жена — поправи го Керъл. Обърна се към Майло:
— Май съм изчерпала лимита на кредитната си карта заради цената на самолетните билети, но имам пари в спестовната си сметка.
— Това е лудост — опита се да я вразуми Майло. — Няма да се разоряваш…
Керъл не искаше да чуе:
— Трябва да се свържа с моята банка, за да ми прехвърлят пари. Днес е петък и това може да отнеме време — обясни тя на книжаря.
— Няма никакъв проблем. Върнете се, когато можете.