— Този роман е много важен за нас — настоятелно каза тя.
— Ще ви го пазя до понеделник вечер — обеща Андрюс, като прибра книгата от витрината и я сложи на тезгяха.
— Мога ли да ви имам доверие?
— Имате думата ми, госпожо.
— Ох! — извика Били, докато сестрата слагаше топъл компрес на гърдите й.
Този път болката беше по-силна. През целия уикенд имаше треска и професор Клузо я върна в кардиологичното отделение.
Седнал на леглото й, лекарят преглеждаше раната: тя беше силно възпалена и продължаваше да тече. Клузо се опасяваше, че се е получило възпаление на костта или на костния мозък — медиастит: рядко, но много опасно усложнение в сърдечната хирургия, причинено вероятно от златна стафилокока.
Беше назначил различни изследвания, но никое не му помагаше сериозно. Радиографията на гръдния кош показваше скъсване на два от стоманените конци, но беше трудна за разчитане поради доброкачествените хематоми, резултат от операцията.
Може би се тревожеше напразно…
Поколеба се, после реши самият той да направи едно последно изследване. Вкара тънка игла в кухината между двата бели дроба на Били, за да извлече малко от течността в гръдната преграда. Гледано с просто око, веществото приличаше на гной.
Той назначи венозно лечение с антибиотици и изпрати спешно пробата в лабораторията.
Както правеше всяка сутрин, когато беше в Ню Йорк, милиардерът Олег Мордхоров се отби в едно малко кафене на „Бруум Стрийт“, за да си поръча капучино. С картонената чашка в ръка той излезе навън и тръгна по „Грийн Стрийт“.
Есенното слънце огряваше сградите в Манхатън с мека светлина. Олег обичаше да се шляе из улиците. Това не беше загубено време, тъкмо напротив: бяха моменти на размисъл и много често именно в такива беше взимал най-важните решения в живота си. Имаше среща в 11 ч., за да приключи важна операция с недвижими имоти. Групата, която ръководеше, се готвеше да купи сгради и складове в Уилиямсбърг, Грийнпойнт и Кони Айланд, за да ги преобрази в луксозни резиденции. Проект, който влизаше в конфликт с жителите на тези квартали, но тава не беше негов проблем.
Олег беше на четиридесет и четири години, но кръглото му лице го правеше да изглежда по-млад. Облечен в дънки, кадифено сако и суичър с качулка, изобщо не изглеждаше такъв, какъвто беше: един от най-богатите хора в Русия. Не показваше външни белези на богатство, не се возеше в лимузина на олигарх, а бодигардовете му, който бдяха над него, знаеха как да пазят дистанция и да бъдат невидими. На двадесет и шест години, когато преподаваше философия в залива Аваша, му бяха предложили да се включи в общинския екип на Петропавловск-Камчатск — пристанищен град в източната част на Русия. Беше наясно с механизмите в местния живот, а после, когато дойде перестройката и започнаха реформите на Елцин, се захвана с бизнес. Съюзи се с бизнесмени, които не винаги бяха препоръчителни, но които му дадоха възможност да извлече полза от приватизацията на държавните предприятия. В началото нямаше външния вид на спекулант и противниците му винаги се подлъгваха от замечтаното му, безобидно лице, което прикриваше студена безкомпромисна воля. Днес беше извървял своя път и се беше отървал от неудобните приятелства. Притежаваше недвижими имоти в Лондон, Ню Йорк и Дубай, яхта, частен джет, професионален отбор по баскетбол и отбор във Формула 1.
Олег спря пред витрината на малката книжарница „Керуак & Со.“ Погледът му бе привлечен от афиша на филма „Непригодните“, подписан от Мерилин Монро.
Подарък за Мариеке? Защо не…
Излизаше с Мариеке Ван Еден, холандска манекенка на двадесет и четири, която от две години беше на кориците на всички модни списания.
— Добър ден — каза той, като влезе в магазина.
— Мога ли да ви помогна, господине? — посрещна го Кенет Андрюс.
— Автографът на Мерилин истински ли е?
— Разбира се, господине, продава се със сертификат за автентичност. Хубаво нещо…
— … което струва?
— Три хиляди и петстотин долара, господине.
— Добре — прие Олег, без да се пазари. — За подарък е. Може ли да ми го опаковате?
— Веднага.
Докато книжарят внимателно увиваше афиша, Олег извади платинената си карта и я постави на тезгяха, точно до една книга с корица от синя кожа.