Книжарят, който поназнайваше няколко английски думи, му обясни, че я намерил на кейовете, но Майло не успя да разбере по какво чудо книгата, чиито следи беше изгубил в Ню Йорк, се намираше десет дни по-късно в Париж.
Все още смаян, той въртеше книгата в ръцете си.
Да, наистина, това беше романът, но в ужасно състояние…
Букинистът разбра смущението му:
— Ако искате да я реставрирате, мога да ви препоръчам някого — предложи му той, като му подаде една визитка.
В манастирската работилница сестра Мари-Клод разгледа книгата, която й бяха поверили. Тялото беше натъртено и увредено, а подвързията от изкуствена кожа беше разкъсана. Реставрирането, за което я бяха помолили, изглеждаше трудно, но монахинята решително се зае със задачата си.
Започна, като старателно разши книгата. После с помощта на овлажнител, малко по-голям от писалка, разпръсна над романа фина пара, чиято температура беше изписана на дигитален екран. Влажният облак попи в хартията и раздели слепнатите страници. Заради водата листата бяха станали чупливи и някъде буквите се бяха размазали. Сестра Мари-Клод внимателно вмъкна попивателна хартия между всички страници, преди да постави книгата изправена, и с безкрайно търпение започна да я облъхва със сешоар, връщайки я към живот.
Няколко часа по-късно страниците на книгата вече можеха да се прелистват почти свободно. Монахинята старателно провери всичките една по една, за да се увери, че работата е свършена както трябва. После залепи отново снимките, които се бяха отлепили, както и малкото кичурче коса, чиито косъмчета бяха толкова фини, като ангелски. Накрая, за да върне първоначалната форма на тома, го остави да престои цяла нощ, притиснат в преса.
На другия ден сестра Мари-Клод се зае да му ушие нова кожа. В уединението на своята работилница, обгърната от тишина и покой, тя работи целия ден с хирургическа прецизност. Направи подвързия от телешка кожа, която украси с етикет от агнешка; върху него отпечата заглавието със златно фолио.
В 19 ч. младият американец със странното име почука на портата на манастирската обител. Сестра Мари-Клод подаде книгата на Майло, който я обсипа с толкова много комплименти, че тя не можа да не се изчерви…
— Събуди се! — нареди ми Майло, докато ме разтърсваше.
По дяволите!
За пореден път бях заспал пред компютъра в болничната стая, където беше настанена Били преди последната операция. Продължавах да прекарвам там нощите с мълчаливото съгласие на персонала.
Щорите бяха плътно спуснати и стаята се осветяваше от слабата светлина на малка нощна лампа.
— Колко е часът? — попитах аз и разтърках очи.
— 23 часа.
— Кой ден сме днес?
— Сряда.
Той не можа да се сдържи и добави насмешливо:
— Преди да ми зададеш следващия въпрос, отговарям: 2010 г. е и Обама все още е президент.
— Хм…
Когато се потопях в някаква история, ориентацията ми се замъгляваше.
— Колко страници си написал? — попита той, като се опитваше да чете през рамото ми.
— Двеста и петдесет — казах аз и затворих екрана. — По средата съм.
— Как е Били?
— Все така под наблюдение в реанимацията.
Той извади тържествено от чантата си луксозно подвързана книга.
— Имам подарък за теб — каза ми загадъчно.
Трябваше ми известно време, докато разбера, че ставаше дума за собствената ми книга, която двамата с Керъл бяха преследвали из целия свят.
Книгата беше солидно реставрирана, а кожената й подвързия беше топла и гладка на допир.
— За Били вече няма никаква опасност — увери ме Майло. — Сега всичко, което трябва да направиш, е да завършиш историята си, за да я върнеш в нейния свят.
Вятърът отнесе пожълтелите листа, нападали по тротоарите и мекотата на есенното слънце отстъпи място на суровата зима.
Кафенетата прибраха столовете от терасите си и запалиха газовите печки. Продавачите на печени кестени се появиха на входовете на метро станциите, където минувачите — с едни и същи движения — нахлупваха шапките си и пристягаха шаловете си.
Понесен от творческия си порив, пишех все по-бързо, натискайки клавишите на моята клавиатура почти без да си поемам дъх, обсебен от една история, в която сега бях все повече и играчка, и създател, хипнотизиран от номерата на страниците, които дефилираха върху моя екран в текстообработващата програма: 350, 400, 450…