През мътните стъкла се процеждаше бяла светлина. Оставих въпроса му без отговор. В този момент ме занимаваше друго нещо.
— Какво става с това момиче сега?
— Лили? Нищо не знам. Дадох й парите и тя изчезна. Мисля, че напусна Лос Анджелес. Преди работеше в един нощен клуб на „Сънсет Трип“. Ходих дотам, но никой не я беше виждал.
— Как е фамилното й име?
— Не зная! Дори не съм сигурен, че Лили е истинското й име.
— Друго не знаеш ли?
— Слушай, разбирам, че искаш да я намериш, но жената, която търсиш, е второстепенна актриса, сервитьорка от стриптийз клуб, не Били, в която се влюби.
— Запази съветите за себе си. Значи, нямаш никаква информация?
— Съжалявам, не. Но ако трябваше да го направя отново, десет пъти щях да го направя.
Излязох от хангара, смазан от признанията на Майло, и направих няколко крачки по дървения понтон, който водеше към езерото. Безразлични към човешките мъки, лебедите плуваха сред диви ириси.
Взех колата си от паркинга и карах по крайбрежието до Санта Моника, преди да вляза в града. В главата ми цареше хаос и имах чувството, че карам безцелно: минах през „Ингълууд“, продължих по „Ван Нес“ и „Върмонт Авеню“, преди да си дам сметка, че някаква невидима сила ме беше отвела в квартала на моето детство.
Паркирах кабриото до кашпите за цветя, които още по мое време съдържаха само фасове и празни кенове.
Пред блоковете всичко и нищо се беше променило. Все същите мъже, които целеха баскетболните кошове, докато други подпираха стените в очакване нещо да се случи. За миг ми се стори като че ли наистина един от тях каза:
— Hey, Mr. Freak!
Но аз бях станал чужденец и никой не ме обезпокои.
Минах покрай оградата на баскетболното игрище и отидох на паркинга. „Моето“ дърво все така си беше тук. Още по-рахитично, с все по-малко листа, но все така изправено. Както преди, седнах на изсъхналата трева с гръб, облегнат на ствола.
В този момент се дотъркаля един мини купър и спря, като зае място за две коли. Все още облечена в булчинската си рокля, Керъл излезе от колата. Видях я как идва към мен, в дясната си ръка държеше голям спортен сак, а с лявата придържаше красивия си бял шлейф и се мъчеше да не го изцапа.
— Юху! На паркинга има сватба! — извика един от тарикатите на игрището.
Останалите дойдоха да погледнат за малко и после отново се върнаха към заниманието си.
Керъл седна до мен под дървото.
— Здрасти, Том.
— Здрасти, но мисля, че бъркаш датата, днес нямам рожден ден.
Тя се усмихна леко, после една дискретна сълза се търкулна по бузата й.
— Майло ми разкри всичко преди седмица. Преди това, кълна ти се, нищо не знаех — обясни тя и седна на бордюра на паркинга.
— Съжалявам, че ти развалих сватбата.
— Няма нищо. Как се чувстваш?
— Като човек, който разбира, че е бил жертва на манипулация.
Тя извади кутия цигари, но аз я спрях:
— Ти луда ли си, какво! Напомням ти, че си бременна.
— Тогава престани да дрънкаш глупости! Не бива да приемаш нещата по този начин.
— А как другояче искаш да ги приема? Оставих се да ме измамят, това е, отгоре на всичкото от най-добрия ми приятел!
— Слушай, видях как се държи това момиче с теб, Том. Видях как те гледа и ти гарантирам, че чувствата й не бяха престорени.
— Не, бяха просто тарифирани. Петнадесет хиляди долара, нали толкова?
— О, не го прекалявай! Майло никога не е искал от нея да спи с теб!
— Във всеки случай побърза да се чупи веднага, щом договорът й изтече!
— Постави се за малко на нейното място. Мислиш ли, че за нея бе лесно да приеме това смесване на самоличностите. За нея ти си се влюбил в един персонаж, в някого, който е тя, без да е наистина тя.
Имаше нещо вярно в това, което казваше Керъл. Всъщност в кого се бях влюбил? В един персонаж, който бях създал и който Майло манипулираше като марионетка? В една неуспяла актриса, която в това беше намерила ролята на своя живот? В нито една от двете. Бях се влюбил в едно момиче, което насред мексиканската пустиня ме беше накарало да осъзная, че в негово присъствие всичко има повече вкус, повече усещане и повече цвят.
— Трябва да я намериш, Том, иначе ще съжаляваш за нея до края на дните си.
Поклатих глава.
— Невъзможно е: следите й са изгубени и дори не знаем как се казва.
— Ще трябва да намериш нещо по-добро като извинение.