В самолета обратно към Лос Анджелес включих моя лаптоп.
Може би бях едва в средата на живота ми, но вече знаех, че никога повече нямаше да срещна момиче като Били, което само за няколко седмици да ме накара да повярвам в невероятното и да ми помогне да напусна опасната страна, в която реките извират от отчаянието и се вливат в пропастите на страданието.
Приключението ми с Били беше завършило, но не исках да забравя и най-дребния епизод от него. Трябваше да разкажа нашата история. История за тези, които веднъж в живота си са имали шанса да познаят любовта, продължаваха да я изживяват или се надяваха да я срещнат утре.
Тогава отворих нов документ в програмата за обработка на текстове и го озаглавих с името на следващия ми роман: „Хартиеното момиче“.
През петте часа на полета на един дъх написах първата глава. Тя започваше така:
Глава 1
Къщата на океана
— Том, отвори ми!
Викът се изгуби във вятъра и остана без отговор.
— Том! Аз съм, Майло. Знам, че си тук. Излез от дупката си, по дяволите!
Малибу,
окръг Лос Анджелес, Калифорния,
къща на плажа
Вече повече от пет минути Майло Ломбардо не преставаше да блъска по дървените капаци на терасата на най-добрия си приятел.
— Том! Отвори или ще разбия вратата! Знаеш, че съм способен да го направя!
39
Девет месеца по-късно
Писателят разрушава къщата на своя живот, за да може — с тухлите — да построи друга къща: къщата на своя роман.
Милан Кундера
Пролетен вятър духаше над стария Бостън.
Лили Остин вървеше по тесните, стръмни улици на „Бейкън Хил“. Със своите разцъфнали дървета, газовите си лампи и тухлените къщи с тежки дървени порти кварталът притежаваше магическо очарование.
На пресечката на „Ривър“ и „Байрон Стрийт“ тя спря пред витрината на един антиквар, преди да влезе в една книжарница. Мястото беше малко и романите бяха до есетата. Купчина книги привлече вниманието й: Том беше написал нов роман…
От година и половина тя беше придобила навика съзнателно да избягва рафтовете с романи, за да не попадне на него. Всеки път, когато случайно го срещнеше — в метрото, в автобуса, на някой рекламен плакат или на терасата на някое кафене, тя се чувстваше тъжна и й се плачеше. Когато приятелките й от университета говореха за него (е, за книгите му), тя се сдържаше да не им каже: „Карах едно бугати с него, прекосих мексиканската пустиня с него, живях в Париж с него, любих се с него…“ Понякога дори, когато видеше читатели, потънали в третия том на трилогията, без да иска изпитваше лека гордост и в такива случаи й се искаше да им каже: „Благодарение на мен можете да четете тази книга! Той я написа за мен!“
Прочете заглавието на новата книга: „Хартиеното момиче“.
Заинтригувана, тя разлисти първите страници. Това беше нейната история! Беше тяхната история! С разтуптяно сърце забърза към касата, плати екземпляра и продължи да чете на една пейка в „Пъблик Гардън“ — големия градски парк.
Лили трескаво прелистваше страниците на един разказ, чийто край не познаваше. Преживяваше тяхното приключение през призмата на погледа на Том, откривайки с любопитство как се бяха развивали неговите чувства. Историята такава, каквато тя я беше преживяла, спираше с 36-та глава и тя със страх започна да чете последните две глави.
С този роман Том признаваше, че тя му беше спасила живота, но най-вече споделяше, че й беше простил измамата и че любовта му не си беше отишла с нея.
Почти със сълзи на очи тя научи, че той беше идвал в университета „Браун“ миналата есен и си беше тръгнал, без да говори с нея. Тя беше преживяла същото разочарование една година преди това! Една сутрин, като не издържаше повече, беше взела самолета за Лос Анджелес с твърдото намерение да му разкрие истината, като тайно се надяваше любовта им да не беше свършила.
Беше пристигнала в Малибу вечерта, но къщата на плажа беше празна. Тогава тя взе такси, за да си опита късмета на вилата на Майло в „Пасифик Палисайдс“.
Тъй като светеше, тя се беше приближила и беше видяла през стъклото две двойки, които вечеряха: Майло и Керъл, които изглеждаха много влюбени, както и Том и една млада жена, която не познаваше. В този момент се беше почувствала много тъжна и почти засрамена, че е могла да си въобразява, че Том няма да я замени. Сега разбираше, че това е бил един от онези сгледи, които двамата му приятели са организирали с цел той да срещне сродната душа!