Въздъхнах, без да се поддавам на раздразнението. Опитах се да я вразумя:
— Госпожице, Били Донели е измислена героиня…
— Дотук съм съгласна.
Все едно и също.
— Обаче тази нощ, в тази къща, ние се намираме в действителността.
— Това ми се струва ясно.
Добре, напредваме.
— Следователно, ако бяхте героиня от роман, не бихте могла да бъдете тук.
— Бих.
Беше прекалено хубаво.
— Обяснете ми как, но ми го обяснете бързо, защото наистина ми се спи.
— Защото паднах.
— Откъде паднахте?
— Паднах от една книга. Паднах от вашата история де!
Гледах я недоверчиво, без да разбирам и дума от нейните бълнувания.
— Паднах от един ред, посред едно незавършено изречение — добави тя, като ми сочеше върху масата книгата, която Майло ми беше дал на обяд.
Стана и ми я донесе, отваряйки на страница 266. За втори път този ден прочетох пасажа, където историята внезапно прекъсваше:
Били изтри очите си, почернели от размазаната спирала.
— Моля те, Джак, не си отивай така.
Но мъжът вече беше облякъл палтото си. Той отвори вратата, без дори да погледне към любовницата си.
— Умолявам те! — извика тя, падайки.
— Виждате ли, тук пише: „извика тя, падайки“. И паднах у вас.
Чувствах се все по-объркан. Защо всичките тия неща падаха (подходящ случай да го кажа) все на моята глава? С какво го бях заслужил? Несъмнено бях малко зашеметен, но не толкова, че съвсем да изляза от релси. Бях изпил само няколко приспивателни, а не ЛСД! Каквото и да е, това момиче съществуваше може би само в моята глава. Вероятно беше просто дразнеща проява на медикаментозна свръхдоза, която ме караше да бълнувам.
Опитвах се да се закача за тази мисъл, мъчейки се да се убедя, че всичко това е просто халюциниране, виене на свят, което минава през мозъка ми, но не можах да се сдържа и да не отбележа:
— Вие сте смахната, а това е евфемизъм. Вече са ви го казвали, нали?
— А вие ще направите по-добре да идете да си легнете отново, защото главата ви е завряна в задника и това не е евфемизъм.
— Да, ще отида да си легна, защото нямам повече време за губене с откачено момиче!
— Писна ми от вашите обиди!
— А на мене ми писна да ме занимава някаква откачалка, паднала от Луната, която се появява в къщата ми гола както майка я е родила в три часа през нощта!
Избърсах капките пот от челото си. Отново ми беше трудно да дишам; тревожни спазми пробягваха по врата ми.
Мобилният телефон бе в джоба ми. Извадих го, за да набера номера на охраната на къщата.
— Това е, изхвърлете ме навън. Толкова е по-просто, отколкото да ми помогнете!
Не биваше да ставам част от нейната игра. Разбира се, нещо в нея ме разчувстваше: лицето й като от комикс, засмяната й свежест, лекото момчешко излъчване, смекчавано от светлите й като лагуна очи и безкрайните крака. Но тези мисли бяха твърде несвързани, за да мога да направя нещо за нея.
Набрах номера и зачаках.
Първо иззвъняване.
Лицето ми пламтеше, а главата ми ставаше все по-тежка. После погледът ми се замъгли и започнах да виждам предметите двойни.
Второ иззвъняване.
Трябваше да си наплискам лицето с вода, трябваше да…
Но декорът около мен престана да бъде реален и всичко се завъртя. Чух третото иззвъняване, което отекна някъде много далеч, после съм изгубил съзнание и съм паднал на пода.
7
Били на лунна светлина
Музите са призраци; понякога идват неканени.
Дъждът продължаваше да плющи с пълна сила и очертаваше по стъклата широки резки като удари от сабя, които трептяха под яростните пристъпи на вятъра. Токът се беше върнал в стаята, макар че лампите на моменти още пращяха.
Увит в одеяло, Том беше заспал дълбоко на канапето.
„Били“ беше пуснала радиаторите и беше навлякла пеньоар, твърде голям за нея. С кърпа, увита около главата, и с чаша чай в ръка, тя се разхождаше из къщата, отваряше шкафовете и чекмеджетата, отдадена на подробно инспектиране: като се започне от съдържанието на гардеробите и се стигне до това на хладилника.
Въпреки безредието, което цареше в салона и в кухнята, на нея й харесваше бохемския и рокендролски дух на обзавеждането: дъската за сърф от лакирано дърво, увесена на тавана, кораловата лампа, далекогледът от никелиран месинг, старовремският джубокс…