— Така ли? А мога ли да знам какво намеквате?
За да надвикам шума от движението, бях принуден да крещя, от което болката в гръдния ми кош ставаше още по-силна.
— Да намерите Орор! — извика тя в момента, когато един голям камион почти докосна бугатито, като свиреше оглушително с клаксона си.
Гледах я съвършено объркан.
— Не виждам какво общо има Орор с този разговор?
Въздухът беше мазен и мръсен. В далечината, зад оградата се виждаха пистите и контролните кули на международното летище на Лос Анджелес.
Били отвори багажника и ми подаде един брой на „Пийпъл Магазин“. На корицата няколко сюжета си оспорваха звездното място: опасност от раздяла при Бранджелина, лудориите на Пийт Дохърти, ваканционни снимки в Мексико на шампиона от Формула 1 Рафаел Барос и новата му годеница… Орор Валанкур.
Сякаш за да си причиня болка, отворих списанието на посочените страници и открих ефектни снимки, заснети на някакво райско място. Сред стръмни скали, бял пясък и тюркоазена вода, Орор сияеше от красота и спокойствие в прегръдките на своя идалго.
Причерня ми. Разтреперих се, опитвах се да прочета статията, но не успявах. Единствено изведените на преден план изречения болезнено се отпечатаха в ума ми.
Орор: „Нашата история е отскоро, но зная, че Рафаел е мъжът, когото съм чакала“.
Рафаел: „Нашето щастие ще бъде пълно, когато Орор ме дари с дете“.
Отвратено захвърлих тоя парцал, после, въпреки че ми беше отнета книжката, седнах на волана, затворих вратата и обърнах обратно, за да се върна в града.
— Ей, няма да ме изоставите така, на пътя! — извика Били, размахвайки ръце пред колата.
Оставих я да се качи, за да установя, че нямаше намерение да ми даде дори миг отдих.
— Разбирам болката ви… — започна тя.
— Безполезно е да се разчувствате, нищо не разбирате.
Карах и се опитвах да си подредя мислите. Трябваше да премисля всичко, което се беше случило от тази сутрин досега. Трябваше да…
— И къде смятате да отидете?
— В моя дом.
— Но вие вече нямате ваш дом! А и аз впрочем вече нямам мой дом.
— Ще намеря адвокат — промърморих. — Ще намеря начин да си върна къщата и всички пари, които загубих заради Майло.
— Няма да стане — отсече тя, поклащайки глава.
— Затваряйте си устата! И си гледайте вашата работа.
— Но това е и моя работа! Напомням ви, че съм блокирана тук по ваша вина заради тъпата лошо отпечатана книга!
Докато чаках на червеното на светофара, бръкнах в джоба си и с облекчение намерих кутийката си с успокоителни. Имах счупено ребро, глезенът ми гореше, а сърцето ми беше разбито. Така че без никакво чувство за вина сложих три хапчета под езика си и изчаках да се стопят.
— Толкова по-лесно е… — подхвърли Били с глас, в който се четеше упрек и разочарование.
Точно в този момент изпитах голямото желание да я изкормя, но поех дълбоко въздух, за да запазя спокойствие.
— Няма да си върнете приятелката, като стоите със скръстени ръце и се тъпчете с лекарства!
— Нищо не знаете за връзката ми с Орор. И за ваше сведение, трябва да ви кажа, че вече съм опитал всичко, за да си я върна отново.
— Може би сте бил непохватен или моментът не е бил подходящ. Може би си мислите, че познавате жените, а всъщност не разбирате кой знае какво. Мисля, че мога дави помогна…
— Ако наистина искате да ми помогнете, дайте ми една минутка тишина. Само една!
— Искате да се отървете от мен? Е, добре, залавяйте се за работа. Колкото по-бързо завършите романа, толкова по-бързо ще се върна в света на фикцията!
Доволна от точната си реплика, тя скръсти ръце и зачака реакция, която така и не дойде.
— Слушайте — подхвана тя въодушевено. — Предлагам ви сделка: заминаваме за Мексико, аз ви помагам да си върнете вашата Орор, а в замяна вие ще напишете третия том на вашата трилогия, защото това е единственият начин да ме върнете там, откъдето идвам.
Разтърках си очите, смаян от това невероятно предложение.
— Донесох ви лаптопа — в багажника е — уточни тя, като че ли тази подробност можеше с нещо да промени решението ми.
— Не става така — обясних й. — Писането на роман не става по заповед. Това е един вид алхимия. Освен това ще ми трябват поне шест месеца здраво бачкане, за да завърша тази книга. Това е благословена работа, за която нямам нито сили, нито желание.