— Хубава таратайка! — подсвирна някой от опашката.
През прозорците много клиенти и служители любопитно разглеждаха бугатито и много бързо около него се събра тълпа. Обясних какъв проблем имам с кредитната си карта на човека на касата, който търпеливо ме изслуша. Трябва да кажа, че изглеждах добре, а като добавка имах и кола за два милиона долара — макар да нямах пари да сипя десет литра бензин в резервоара й. А после заваляха въпроси, на които нямах ни най-малък отговор: трябваше ли наистина да се остави капаро от 300 000 долара при поръчката? Необходим ли е секретен ключ, за да вдигне 400 км/ч? Наистина ли само скоростната кутия струва 150 000 долара?
Както беше дошъл да си плати сметката, един клиент — на петдесетина, елегантен, посребрени коси, бяла риза със столче яка — предложи шеговито да ми купи часовника, за да имам пари да заредя. Предложи ми 50 долара. После наддаванията продължиха по-сериозно — един от служителите ми предложи 100 долара, после 150, а шефът на магазина покачи на 200…
Беше ми подарък от Майло и обичах изисканата му простота: кутия от тъмен метал, сивобял циферблат, каишка от черна крокодилска кожа, но аз и от часовници разбирах толкова, колкото и от коли. Този часовник ми показваше часа и това беше всичко, което исках от него.
Всички от опашката се бяха включили в играта и последното предложение достигна 350 долара. Точно този момент избра мъжът с риза със столче яка, за да извади от портфейла си тлъста пачка банкноти. Отброи десет по 100 долара и ги сложи на тезгяха:
— Хиляда долара за вас, ако се разберем веднага — каза той с известна тържественост.
Колебаех се. През последните три минути бях гледал моя часовник по-дълго, отколкото през изминалите две години. Непроизносимото му име — IWC Schaffhausen — не ми говореше нищо, но аз не бях специалист в тази област: това, че можех да кажа наизуст цели страници от Дороти Паркър, не означаваше, че нямаше да се затрудня да изброя повече от две марки часовници.
— Дадено — казах най-накрая и откопчах каишката.
Прибрах в джоба си хилядата долара и платих на бензинджията 200 за горивото, което щях да заредя. Канех се да изляза, когато се сетих да го попитам дали няма някаква превръзка за глезена ми.
Доста доволен от сделката, която бях направил, се върнах при бугатито и сложих пистолета на помпата в резервоара. Отдалеч видях, мъжа, който купи часовника ми, да ми маха с ръка, преди да напусне това място зад волана на своя „Мерцедес“.
— Как се справихте? — попита Били, като свали стъклото.
— Във всеки случай не благодарение на вас.
— Хайде, разкажете ми малко, да видим.
— Система Д — отговорих гордо, докато гледах цифрите, които препускаха на екрана на автомата.
Достатъчно бях събудил любопитството й и тя продължи да настоява:
— И какво?
— Продадох си часовника.
— Вашия Португалец?
— Какъв Португалец?
— Вашият часовник — това е модел „Португалец“ на IWC.
— Приятно ми е да го науча.
— За колко го оставихте?
— За хиляда долара. Това ще ни плати бензина до Мексико. И дори мога да ви поканя на обяд, преди да поемем на път.
Тя повдигна рамене:
— Хайде, кажете ми истината.
— Ами това е истината. Хиляда долара — повторих, окачвайки пистолета.
Били се хвана за главата:
— Той струва поне 40 000!
В този момент реших, че се шегува — един часовник не можеше да струва толкова скъпо, нали? — но докато гледах разстроения й вид, трябваше да призная, че се бях оставил да ме хванат като първия балък…
Изтрих си лицето с влажна кърпичка и след като си превързах глезена, излязох от тоалетната, за да отида при Били на масата, където бяхме седнали.
Кацнала на една табуретка, тя довършваше огромен банана сплит, който си беше поръчала след два чийзбургера и голяма порция пържени картофи. Как успяваше да запази линията си, при положение, че ядеше толкова много?
— Ммм, штрахотно е, ишкате ли да опитате? — предложи тя с пълна уста.
Отклоних предложението й, като се задоволих да избърша сметаната на върха на носа й.
Тя ми се усмихна, а после разгърна пред себе си една голяма пътна карта, за да уточним подробностите около нашата експедиция.
— Добре, много е просто: според списанието Орор и приятелчето й са още на почивка до края на седмицата в един луксозен хотел на Кабо Сан Лукас.